Пясъчните крале
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-097-2
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пясъчните крале». Краткое содержание книги:
През петата седмица от началото на полета Меланта Джирл избута пешката си до шестия ред. Ройд видя, че нищо не може да спре поражението, и се отказа. Беше осмата поредна загуба от нея от няколко дни. Тя седеше на пода на каюткомпанията, а фигурите бяха подредени на светещото табло пред нея.
Разсмя се и ги помете с ръка.
— Не се ядосвай, Ройд. Аз съм подобрен модел. Винаги съм три хода напред.
— Трябваше да се свържа с моя компютър — отвърна той. — Няма как да го разбереш. — Призракът му внезапно се материализира пред екраните и й се усмихна.
— Ти щеше да разбереш след три хода — отвърна Меланта Джирл. — Пробвай.
Те бяха последните жертви на шахматната треска, завладяла „Нощен летец“ преди седмица. Първи развя знамето Кристоферис, който извади комплекта и взе да кандърдисва другите да играят, но всички се отказаха, след като се намеси Тейл Ласамер и ги победи до един. Всички знаеха, че чете мислите им, но телепатът бе в лошо настроение и много избухлив и не посмяха да го обвинят. Меланта обаче успя да го надвие с лекота.
— Той не е добър играч — обясни по-късно на Ройд — и ако се опитва да ми краде идеите, получава само безсмислици. Подобреният модел владее някои определени мисловни дисциплини. Мога да се екранирам достатъчно добре. — По-късно Кристоферис и още неколцина се опитаха да играят срещу Меланта по двама, но отново не можаха да спечелят. Накрая Ройд попита дали може да се включи. Само Меланта и Кароли се съгласиха да седнат срещу него и тъй като Кароли често забравяше как се местят фигурите, накрая Ройд и Меланта останаха постоянни партньори. И двамата, изглежда, си падаха по интелектуални игри, но Меланта винаги побеждаваше.
Меланта се надигна и тръгна към кухнята, като мина право през призрачното изображение на Ройд.
— Знаеш ли, другите ме заобикалят — оплака се той.
Тя сви рамене и извади от хладилника кутия бира.
— Капитане, кога най-сетне ще престанеш да се инатиш и ще ме пуснеш от другата страна на стената? Не ти ли е самотно там? Не изпитваш ли нужда от секс? Клаустрофобия?
— Меланта, прекарах почти целия си живот на „Нощен летец“ — отвърна Ройд и изключи изображението си. — Ако страдах от клаустрофобия, самота и имах нужда от секс, животът ми щеше да е невъзможен. Но това би трябвало да ти е ясно, след като си подобрен модел.
Тя отпи от бирата и се засмя с вежливия си мелодичен смях.
— Все някога ще те разкрия, капитане.
— А междувременно — рече той, — разкажи ми още някоя лъжа за твоя живот.
— Чували ли сте някога за Юпитер? — обърна се ксенотехничката към останалите. Беше пияна и се поклащаше в хамака си в товарния отсек.
— Няма ли нещо общо със Земята? — попита Линдран. — Същата легендарна система, струва ми се.
— Юпитер — обяви на висок глас ксенотехничката — е газов гигант от слънчевата система на Старата Земя. Не го знаехте, нали?
Алис Нортуинд се усмихна самодоволно.
— Чуйте бе, на вас ви говоря. Тъкмо се готвели да се заемат с изучаването на Юпитер, когато бил открит звездният двигател. Това било много отдавна, както се досещате. След това, естествено, вече никой не се интересувал от газови гиганти. Включваш двигателя и тръгваш да търсиш обитаеми светове, като игнорираш кометите, голите скали и газовите гиганти — само на няколко светлинни години има друга звезда и тя е обкръжена от подходящи планети. Но е имало хора, които са смятали, че е възможно на Юпитер да съществува живот. Следите ли мисълта ми?
— Следя, макар че си се надрънкала до козирката — подметна Линдран.
Кристоферис изглеждаше леко обиден.
— Ако на газовите гиганти има живот, не е в наш интерес да ги подминаваме — тросна се той. — Всички разумни същества, с които сме се срещали досега, произхождат от светове сходни на Земята и повечето от тях дишат кислород. Освен ако не намекваш, че волкрините са от газов гигант?
Ксенотехничката седна в хамака и се усмихна съзаклятнически.
— Не волкрините. Ройд Ерис. Ако пробием стената към другата част на сферата, оттам ще изтече амоняк. — Размаха плавно ръка във въздуха и рухна в пристъп на неудържим кикот.
Програмата бе стартирана и работеше. Ломи Торн седеше при главния пулт — лъскава черна плоча, на която се изписваха стотици конфигурации и изчезваха, след като ги използваше. Зад нея имаше няколко рафта с кристални чипове и други, по-малки монитори, по които непрестанно се меняха цифри или течеше сбита информация — външен израз на душата на нейната програма. Тя седеше щастлива в полумрака и си подсвиркваше, докато изпълняваше рутинни процедури: пръстите й бягаха по клавиатурата в стакато.