Пясъчните крале

Меланта Джирл бе най-приятна за наблюдение.

Млада, здрава, активна, тя притежаваше кипяща жизненост, с каквато другите не можеха да се похвалят. Беше едра във всички отношения — с една глава по-висока от всички останали, с едро тяло, едри гърди, дълги крака, яки мускули, които се местеха под лъскавата й антрацитна кожа. Апетитът й също беше голям. Ядеше два пъти повече от колегите си, пиеше много, без привидно да се напива, тренираше по четири часа всеки ден с уреди, които сама бе донесла и монтирала в товарния отсек. Към третата седмица от полета бе правила секс с четиримата мъже на борда и с две от жените. Дори в леглото винаги приемаше активната роля и буквално изтощаваше партньорите си. Ройд я наблюдаваше с нарастващ интерес.

— Аз съм подобрен модел — каза му тя веднъж, докато тренираше; покритото й с пот тяло лъщеше.

— Подобрен? — попита Ройд. Не можеше да праща проекцията си в товарния отсек, но Меланта го бе поканила на разговор по интеркома, без да знае, че я наблюдава.

Тя спря за миг, за да смени позата.

— Променена, капитане — продължи. Беше решила да го нарича така. — Родила съм се на Прометей, в елитна среда, дете на двама блестящи генетични инженери. Подобрена. Необходима ми е два пъти повече енергия, отколкото на останалите, но пък зная как да я използвам. Имам по-ефективен метаболизъм, силно и издръжливо тяло и очаквам да живея по-дълго от средностатистическия човек. Моите сънародници са допуснали някои ужасни грешки, когато се опитали да преустроят радикално човешкото тяло, но в дребните подобрения са несравними.

Продължи с упражненията — движеше се бързо и с лекота — и не проговори, докато не свърши. Накрая се изправи, задъхана само за миг, сетне скръсти ръце, повдигна глава и се ухили.

— Е, вече знаете историята на моя живот, капитане — рече и разтърси коса.

— Сигурно има още — отвърна гласът от интеркома.

Меланта Джирл се засмя.

— Сигурно. Искате ли да ви разкажа как избягах на Авалон и за проблемите, които създаде моята постъпка на семейството ми на Прометей? Или повече ви интересуват невероятните ми разработки по културна ксенология? Искате ли да ви разкажа за тях?

— Може би някой друг път — отвърна любезно Ройд. — Какъв е този кристал, който носите?

Кристалът винаги висеше между гърдите й, но сега го беше свалила за тренировката. Тя го взе и си го сложи — малък зеленикав скъпоценен камък с черни жилки, окачен на сребриста верижка. Когато го докосна, затвори за миг очи, сетне ги отвори и се усмихна.

— Той е жив. Не сте ли виждали такива? Това е шепнещ камък, капитане. Резониращ кристал, притежаващ псионичната способност да запомня емоции, спомени. Когато го докосна, те се пробуждат за миг в мен.