Пясъчните крале

— Да чуем — подкани го Ройд.

— Финдите ги наричат иу-уивии, което се превежда като ордата от пространството, или тъмната орда. Всяка финдийска орда разказва една и съща история, само мозъчните безмълвници са недоверчиви. Говори се, че корабите са огромни, много по-големи от нашите или които и да било други. Бойни кораби. Има една история за изгубена финдийска орда, триста кораба под рала-фин, всичките напълно унищожени при срещата с иу-уивии. Това е било преди много хиляди години, разбира се, и подробностите са се изгубили. Дамушите имат друга история, но я приемат за истина — а дамушите, както знаеш, са най-древната раса, с която сме се срещали. Съществата от бездната, така наричали те моите волкрини. Чудесни истории, Ройд, наистина чудесни! Кораби като огромни тъмни градове, мълчаливи и притихнали, движещи се с по-бавен темп от обкръжаващата ги вселена. В дамушките легенди се казва, че волкрините били бежанци от някаква невъобразима война дълбоко в ядрото на галактиката, в самото начало на времето. Те изоставили световете и звездите, от които произхождали, и потърсили покой в празнината между тях. Гетсоидите от Аат имат подобна история, но в техния вариант войната унищожила целия живот в нашата галактика и волкрините са нещо като богове, заселващи отново звездите, край които преминават. Други раси ги виждат като божествени пратеници или пък сенки от ада, които ни предупреждават да бягаме от някакъв ужас, идещ откъм ядрото.

— Кароли, твоите истории си противоречат.

— Да, да, разбира се, но те всички си приличат по същината — волкрините летят към външния край на галактиката и преминават през нашите кратковременни империи и преходни величия със своите бавни, вечни, субсветлинни кораби. Това е, което има значение! Останалото са вариации, украшения, скоро ще узнаем истината. Проверих какво е известно за расите по-нататък, отвъд нор т’алушите — цивилизации и същества сами по себе си също легендарни, като дан’лаите, улишите и рохена’кх — и където въобще успявах да открия нещо, неизменно се натъквах на историята за волкрините.

— Легендата на легендите — кимна Ройд и се засмя широко.

— Именно, именно — съгласи се д’Бранин. — В този момент се обърнах към специалистите от Института за изследване на нечовешкия разум. Работихме заедно две години. Всичко беше там, в паметта, библиотеките и матриците на Академията. Просто никой не се бе сещал да го потърси или да се опита да съпостави информацията. Волкрините са пресичали човешкия космос през по-голямата част от нашата история, още отпреди зората на космическите полети. И докато сега ние изкривяваме тъканта на космоса, за да измамим относителността, те се носят с огромните си кораби през сърцето на нашата цивилизация, покрай най-заселените ни светове, с отегчително бавна скорост, насочени към Покрайнините и мрака отвъд галактиките. Невероятно, Ройд, невероятно!