Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Ритматистът
Ритматистът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритматистът

Электронная книга - «Ритматистът». Краткое содержание книги:

Обществото, в което живеят хората в този роман, е имало алтернативна история и целият познат свят изглежда различно — САЩ са Съединените острови, Европа е под властта на източноазиатската империя ДжоСеун, в Мексико управляват ацтеките…Това общество не само е организирано по различен начин, то също така живее доста по-различно от нас — всички уреди са механични и действат с пружини.Но не това е най-голямото различие. Хората трябва да се борят с един опасен неприятел, чиято природа не им е съвсем известна — тебеширчетата, най-опасни от които са дивите тебеширчета. Те са малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и които могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката — отчасти наука, отчасти религия. Единствено хората с ритматически умения — нарисуваните от тях тебеширени линии буквално оживяват — могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Войната с дивите тебеширчета се води в Небраск и цялата подготовка на ритматистите е насочена към това — те да станат добри бойци, които да могат да удържат линията на фронта.Младият Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, изключително запален по ритматиката, макар и неритматист, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист — или поне да съумее да разбере защо от известно време насам изчезват ученици ритматисти. Привлечен за сътрудник в разследването от директора на колежа и от един от помагащите на полицията професори ритматисти, Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка с хитър и изключително умел противник. Ще успее ли да го разкрие и да спре престъпленията?Отговорът на този въпрос може да бъде намерен на страниците на наистина изключително добре написаната книга на Брандън Сандърсън — Ритматистът.Джоел погледна зле изтритата рисунка пред себе си. Беше остро и отчетливо напомняне кой е той всъщност. Нямаше значение колко упорито се опитва или учи, той никога няма да стане ритматист и да е способен да накара своите тебеширени линии да оживяват или да изчезват със силата на мисълта.Брандън Сандърсън е израснал в Линкълн, Небраска. Сега живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригъм Янг. Завърши бестселъра на Робърт Джордан — сагата „Колелото на времето“. Занимателна задкулисна информация за всички книги на Сандърсън потърсете на www.brandonsanderson.com.
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 111
Перейти на страницу:

— По едно време беше направил колани с по шест различни вида тебешир с различна твърдост и с извити върхове за рисуване по различни повърхности. Много от професорите ги носеха. — Тя въздъхна. — Но това е минало. Сега ако някой иска специален тебешир, поръчва от Мейнфорд.

Тя замълча. После погледна големия часовник на стената.

— Прахове! Трябва да се връщам на работа. Мелъди, приятно ми беше да се запознаем.

Мелъди стана, когато майката на Джоел забързано си тръгна. После отново седна и зачовърка храната си.

— Явно баща ти е бил интересна личност.

Джоел кимна.

— Помниш ли много неща за него? — попита Мелъди.

— Да. Когато почина, бях на осем. Имаме и няколко дагеротипии в стаята. Беше мил човек, едър и широкоплещест. Приличаше повече на полски работник, отколкото на занаятчия. Обичаше да се смее.

— Късметлия си — рече Мелъди.

— Моля? Защото баща ми почина?

Мелъди се изчерви.

— Късметлия си, че си имал такъв баща. И че можеш да живееш с майка си.

— Съвсем не е толкова забавно. Стаята ни на практика е колкото килер, а мама почти се убива от работа. Другите ученици са любезни с мен, но нямам добри приятели. Не са сигурни как точно да се държат със сина на чистачката.

— Аз и толкова нямам.

— Сираче ли си? — изненада се Джоел.

— Нищо толкова драстично — въздъхна Мелъди и нагреба спагети с вилицата. — Семейството ми живее във Флоридските атоли. Родителите ми са съвършено здрави и също така съвършено незаинтересовани да идват да ме видят. Предполагам, че когато и четвъртото им дете е станало ритматист, вече не им е било интересно.

— Във вашето семейство има четирима ритматисти?

— Добре де, шестима, ако броиш и родителите ми. И двамата са ритматисти.

Джоел се облегна на мястото си и се свъси. Ритматиката не беше наследствена. Многобройни изследвания бяха доказали, че вероятността ритматистите да имат деца ритматисти е съвсем малко по-висока.

— Това е невъзможно — рече той.

— Не е невъзможно. Просто не е вероятно — отговори Мелъди и хапна малко.

Джоел отклони поглед. Книгата, която чете цял следобед, лежеше на масата. Тъмнокафявата корица беше стара и напукана.

— Та така — безцеремонно подзе той. — Чета за това, което става с ритматистите, когато влязат в залата на въвеждането.

Мелъди застина. От устните ѝ провиснаха няколко спагети.

— Интересно четиво — продължи Джоел и обърна книгата. — Обаче имам няколко въпроса за процеса.

Мелъди смукна спагетите.

— За това ли е книгата?

Джоел кимна.

— Ох, прахове — завайка се Мелъди и се хвана за главата. — Ох, прахове. Много съм загазила, нали?

— Не виждам защо. Тоест, какъв е проблемът? Всички минават през залата на въвеждането, нали така? Значи не всичко за това място трябва да се пази в тайна.

— Не е тайна, наистина. Просто е… не знам. Свято. Има неща, за които не се предполага да говориш.

— Е, аз прочетох книгата — отвърна Джоел. Поне каквото успях да разбера от нея. — Следователно вече знам много. Няма нищо, ако ми кажеш още, нали?

Мелъди го изгледа.

— А ако отговоря на въпросите ти, ще ми кажеш ли за какво говорихте двамата с Фич с онзи полицай?

Това стъписа Джоел.

— Хъмм, е, дадох дума да не казвам, Мелъди.

— И аз обещах да не говоря за залата на въвеждането с неритматисти.

Прахове, рече си раздразнено Джоел.

— Няма пак да се караме, нали? — въздъхна Мелъди.

— Не знам. Всъщност не искам да се караме.

— И аз не искам. Имам твърде малко сили за караници в момента. Това е заради помията, която италианците наричат храна. Твърде много прилича на червеи. Както и да е, какво ще правиш след вечеря?

— След вечеря ли? Аз… хмм, сигурно просто ще почета още малко, за да видя мога ли да разбера книгата.

— Прекалено много учиш — сбърчи нос Мелъди.

— Учителите ми до един няма да се съгласят с теб.

— Да, защото те грешат, а аз — не. Никакво четене повече. Да вървим за сладолед.

— Не знам дали в кухнята има — отговори Джоел. — Трудно е да се получи сладолед през лятото и…

— Не от кухнята, глупчо — рече Мелъди и извъртя очи. — От салончето на улица „Найт“.

— О, аз… никога не съм ходил там.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)