Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Но вместо това получаваше предупреждения да пази тишина, понеже майка й си почива.
В знак на протест тя престана да си окача дрехите в гардероба и да ги подрежда прилежно в чекмеджетата. Облепи стените с плакати на Мерилин Менсън и Шон Пен, слушаше хевиметъл и надуваше радиото по цели нощи, докато накрая баща й връхлетя в стаята, изтръгна апарата от стената и го блъсна в пода, повреждайки го непоправимо. „Какво ти става?“ — викна той и отмести поглед към кутийката с противозачатъчни хапчета, които тя нарочно бе оставила отгоре на бюрото си. — „Знаеш, че майка ти не може да спи на този проклет шум.“
Нейният отговор бе да си купи ново радио и да го пуска дори още по-силно. Отговорът й беше да почне да закъснява все повече и повече, докато накрая вече почти не се прибираше вкъщи, а когато се прибираше, силно тряскаше входната врата. Отговорът й бе да спи с всяко момче, което й попаднеше под око, само защото не можеше самата да попадне в полезрението на единствения най-важен за нея мъж. Понеже той гледаше другаде.
Към майка й.
Поне така би казала навярно Опра, решава сега Аманда, отегчена от цялата тази аматьорска психология. Тя става от леглото и нервно почва да отваря чекмеджетата на шкафа, в търсене на бог знае какво.
Какво намира: няколко пуловера на майка си, стари бижута за костюм, копринен шал, поръбен с дебела черна ивица и с избродирани цветни пеперуди. Аманда смачква нежната коприна в дланите си, поднася шала към носа си и души в гънките му за следи от парфюма на майка си, но не открива никакви. Разсеяно го увива около врата си и насочва своето внимание от шкафа към бюрото. Набързо преравя кутиите с празни листи и бележници. В най-долното чекмедже открива купчина стари модни списания и ги преглежда без интерес.
— Тук няма нищо — провиква се тя, оставя списанията в чекмеджето и се връща в коридора.
— Не си отивай — някакъв слаб гласец се обажда иззад нея и Аманда се обръща, макар да знае, че там няма никой.
Другата спалня е само на няколко крачки. Тя в общи линии също е такава, каквато си я спомня. Мебелировката е почти като на първата, само дето леглото до отсрещната стена е двойно, а стените са по-светлорозови. Срещу прозореца, гледащ към улицата, е поставено бюро, а до гардероба — ниска тоалетка. Над леглото виси друга репродукция на Реноар — този път е поле с цветя. Аманда не си спомня някой някога действително да е обитавал тази стая. Родителите й никога не посрещаха гости. Тя импулсивно се отправя към гардероба, отваря го и полита назад, закрила очи с ръка, сякаш е ослепена от внезапна светлина.
Сцената с марионетките е на пода на иначе празния гардероб. По средата й прилежно са сгънати две дървени кукли. Телата им лежат върху краката, като че ли правят упражнения, дланите им са положени върху ходилата, очите им са затворени, сякаш спят, а конците им са разпрострени около тях, все едно, че са се оплели в паяжина.
Аманда внимателно пренася половинметровата сцена в средата на стаята, поставя я на сивия килим и сяда с кръстосани крака до нея. С треперещи пръсти вдига първата марионетка. Представлява момче с голяма дървена глава и нарисувана бухната черна коса. Очите му тутакси се отварят и разкриват ярки неоновозелени топчета. Устните му са дебели, усмивката широка. Облечен е в памучна, искрящобяла риза и корави протрити дънки, изпод които се подават сини мокасини.
Аманда разлюлява куклата на конците и гледа несръчния й танц. После взема в другата си ръка втората марионетка — момиче с червени бузи, огромни сини очи и вълни от нарисувана руса коса — и я приближава до приятеля й. Бавно размърдва пръсти. Момичето прави реверанс, а момчето се покланя. В следващия момент те почват да се въртят изящно по сцената.
— Как се справяш там? — провиква се отдолу Бен.
Марионетките се изопват и отделят една от друга, с вдигнати нагоре ръце, сякаш някой е насочил пистолет към главите им.
— Добре — вика в отговор Аманда, пуска конците и куклите се стоварват една върху друга, като че ли наистина са застреляни.
— Намери ли нещо? — пита от долния край на стълбите Бен.
— Не. А ти?
— Засега нищо. Отивам в мазето.
— Скоро ще приключа тук — провиква се след него тя и поглежда виновно марионетките. Внимателно развързва двата комплекта конци и връща куклите в предишното им положение в средата на сцената — телата им прегънати в кръста, очите им затворени.