Изкуството на заблудата
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–018–83
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изкуството на заблудата». Краткое содержание книги:
— Не съм се съгласявала да бъдете двама.
Матюс се намеси:
— Управлението изисква на всяко интервю или разпит, в които участва жена, да присъства и една жена полицай. — Когато каза това, гледайки гостенката на хотела, я загложди някаква мисъл, но излетя от главата й, защото Облиц заговори.
— И вие сте тази придружителка? — попита саркастично тя. — Надявам се да не ви обидя, но не приличате на такава.
— Не ме обиждате — отговори решително Дафни. Мина доста време, преди жената в сивия костюм да се смути и да отвърне поглед от нея. После попита: — Срещали ли сме се преди?
— Сигурни ли сте, че не искате да седнете? — При следващото дръпване въгленчето на цигарата стана почти бяло.
Неясната мисъл отново загложди Матюс, неуловима и досадна като комар в мрака.
Сержантът се обади:
— Смятаме, че опитът ви да оттеглите оплакването може да е бил предизвикан от опасението ви да не се компрометирате или че е бил направен опит да ви компрометират.
Облиц бе силно гримирана, но там, където се виждаше естествената й кожа, лицето й пребледня.
— Дали е така? — вметна тя.
Дафни се намеси:
— Воайорството ескалира в изнасилване. А изнасилването може да ескалира в убийство. Вече изгубихме две жени — изчезнали са в центъра на града. Колко още трябва да изчезнат, преди да решите да ни съдействате?
— По дяволите!
Ламоя й напомни:
— Споменах ви това по телефона… че сме в деликатна ситуация.
— Ние не сме жълт вестник — каза Матюс. — Противно на това, което може би си мислите, от полицейското управление не изтича всяка информация.
— Само по-важната — намеси се сержантът, — а, вярвате или не, сексуалният ви живот не фигурира никъде в тази скала на Рихтер.
— По дяволите. По дяволите. По дяволите.
Ламоя попита:
— Спомняте ли си нещо? Как изглеждаше той? Къде беше застанал? По какъв начин евентуално ви е набелязал?
— Не, всичко това ми е излетяло от ума.
И двете използваха сарказма за първа стъпка към премия разговор.
— Вие сте омъжена. — Матюс вече бе забелязала скъпите й пръстени, но Облиц, изглежда, се почувства задължена все пак да й ги покаже. — Били сте с друг мъж, а не със съпруга си.
— Точно така — отвърна рязко Облиц, — вие познавате света, лейтенант. Умът ви е остър като бръснач.
Психоложката сдържа гнева си:
— Господин Джордж Рамирез е платил хотелските ви разходи, в това число цената за три рум сървиса и целодневно ползване на филм за възрастни.
В отговор на изненаданото и измъчено изражение на жената Ламоя рече:
— Знаете ли какво казват? Че заглавията не се вписват във фактурата ви? Не е вярно. Записват се на ордера за поръчката: „Бедро от Сладката долина“, госпожо Облиц. Вашият приятел ви е придумал да се опитате да оттеглите подаденото при нас оплакване. Доколкото знаем, той ви е придумал за много неща, в това число за горещ шоколад и бита сметана — рум сървис поръчка номер три, в четири и седемнайсет следобед. Ваша си работа. Това не ни засяга. Но воайорът ни засяга, затова ще ви тормозим, госпожо Облиц, докато не научим всичко, което можете да ни кажете за него.
— Вие двамата сте си лика-прилика. — Облиц взе запалката си, щракна я и задържа бутончето за газта натиснато. Вдигна я между себе си и Ламоя и се втренчи в сержанта през жълтия пламък. После върна запалката на мястото й. Междувременно бе успяла да запали друга цигара. Димът се изви на спирали.
— Нямаме намерение да ви търсим отговорност заради сексуалните ви предпочитания или навици — обади се Матюс. — Тук сме, защото вярваме, че можете да помогнете на нашето разследване; че вашето преживяване може да е пряко свързано с поне една от изчезналите жени. — Понякога трябваше да изрече думите, да изрази на глас мислите си. Гръбнакът й изтръпна, а кожата на врата й настръхна. С изключение на цвета на косата й, Тина Облиц изглеждаше досущ като Сюзан Хебрингър. Приликата е прекалено голяма, за да е обикновено съвпадение, би казал Болд.
Психоложката рече:
— Когато сте на улицата, носите на главата си шал или шапка. — Тя уточни: — Тъмен шал.