Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
— Какъв?
— Според мен това е предупреждение какво може да се случи, ако здравият разум ни напусне. Трябва да го прочетеш цялото, за да го разбереш. Мисля, че в него се казва, че истината съществува, реална и обективна, и че хората могат да я открият, ако я търсят достатъчно упорито и не забравят истинската си същност. Но през повечето време предпочитаме да се оставим на течението да ни носи и вярваме на всички лъжи около нас.
— Сигурна съм, че бащата ти е бил много разочарован, когато е чул малкото си момченце да говори такива неща.
— Знаеш ли — отвърна Ноа, — всъщност никога не ми стигна куражът да му кажа всичко това, но наистина щеше да остане разочарован.
Оказа се, че идеята за разходка беше добра. Ноа все още изпитваше болка от ударите, които му бяха нанесени предишната вечер. Чувстваше се все едно бе претърпял катастрофа и колата му е била блъсната отзад, но от студения въздух и движението му ставаше по-добре.
Водеха някакъв разговор, докато се разхождаха, но през повечето време просто си мълчаха. В това мълчание обаче нямаше никакво напрежение. Чувстваше се съвсем спокоен в нейната компания, като че ли през цялото време споделяха нещо, само че разговорът им заемаше различни форми. Тя се движеше плътно до него, от време на време правеше някой случаен жест на близост — хващаше го с ръка през кръста и така изминаваха половин пресечка, промушваше пръст в халката на колана му, докато тичаха през улицата, за да пресекат на червено, поставяше дланта си на бузата му и говореше близко до ухото му, за да я чуе въпреки шума от трафика.
Когато стигнаха до ъгъла на „Четирийсет и втора“ улица и „Седмо авеню“, тя забави крачка и спря насред забързаната тълпа в тази част на града.
Хората казват, че човек никога не забравя първата си целувка, но при Ноа това съвсем не беше така. Повърхностните неща не могат да оставят дълбок спомен. За него споменът за първата целувка бе напълно избледнял и се бе слял със спомена за стотната. Различните лица, имена и ситуации се бяха слели в един доста смътен, но приятен спомен. Малко вълнение, известно чувство за неудобство, няколко вълшебни задъхани секунди, споделени с другия, и мисълта какво ви очаква в бъдещето, независимо колко кратко щеше да бъде то.
Този път нещата бяха съвсем различни.
Моли го погледна право в очите и в тях той видя същото желание, което самият той изпитваше. Това желание бе съвсем ново за него и двамата изпитваха нуждата да споделят нещо, което можеха да изразят по един-единствен начин. Той се наведе над нея, затвори очи и устните й докоснаха неговите първоначално съвсем леко, а после, след като усети реакцията му, все по-настойчиво. Усети как ръцете й го обгръщат, как жадно притиска тялото си до неговото, как стомахът му се свива на топка, като че ли изпитваше ужасен глад. Сърцето му заби по-силно, студените й ръце се плъзнаха под топлото му яке и го притиснаха още по-плътно към нея.
В този миг всичко около тях изчезна. Намираха се на едно от най-оживените кръстовища на света, над тях се издигаха огромни билбордове, светлинните платна изписваха последните новини, пъстроцветните плазмени екрани, монтирани по стените на сградите, скриваха нощното небе и в следващия момент всичко това се стопи и заприлича на обикновена пощенска картичка. Те стояха затворени в своя собствен малък кръг и ако можеше, Ноа би останал там завинаги. Той усети, че тя се усмихва, а грубият глас на един минувач, който ги посъветва да си намерят стая и да се усамотят, го върна към действителността.
Беше започнало да ръми. Продължиха надолу по улицата, минаха покрай едно кафене, видяха две свободни места до витрината и решиха да влязат вътре, за да изчакат дъждът да спре. Когато малко по-късно Ноа се върна на масата с две чаши в ръце, завари Моли вперила поглед в един вестник. Обаче не го четеше, а беше потънала в собствените си мисли. Мина известно време, преди да заговори:
— Ноа?
— Вече бях започнал да се безпокоя, че не ме забелязваш.
Тя пое дълбоко въздух, сякаш й беше трудно да продължи.
— Искам да те попитам нещо.
— Кажи.
— Ако ние наемем компанията ви, какво би ни посъветвал да направим?
— Имаш предвид, ако ти и майка ти ни наемете, така ли? — смръщи вежди той.