Изборът

- Баща й работи в конюшнята. Не е особено пъргав, нито пък як, но компенсира с усърдие. Луси стана една от нас. Представям си колко наивно ви звучи, но в нашите среди е чест да си прислужница в двореца. Ние сме авангардът. Старателно ни подбират по умения и външен вид, защото представяме двореца пред гостуващите. Приемаме работата си сериозно и за това си има причина. Сгафиш ли, пращат те в кухнята, където ръцете ти капват от умора и униформата ти е като чувал. Другият вариант е да сечеш дърва или да се бъхтиш из двора. Да си прислужница, това е голяма привилегия.

Почувствах се невежа. Помоему всичките бяха просто Шестици. А всъщност дори в границите на кастата им съществуваше определена йерархия, степенуване, с което не бях запозната.

- Преди две години бунтовниците нападнаха двореца посред нощ. Някои се бяха предрешили в униформите на повалените стражи и настана пълен хаос. Охраната не знаеше на кого да се нахвърли, кого да брани, и враговете ни се промъкваха безнаказано в двореца... същински ад.

Изтръпнах само при мисълта. Какво ли е било да се луташ като муха без глава из тъмните, безкрайни кори-дори на замъка? В сравнение с днешния инцидент тази случка от миналото ми звучеше като дело на Южняците.

- Един от бунтовниците се докопал до Луси - Ан сведе поглед за момент. Следващите й думи прозвучаха доверително: - Предполагам нямат много жени в общността си, ако схващате накъде бия.

-О!

- Не го видях с очите си, но Луси ми каза, че онзи бил по-мърляв от прасе. Каза, че облизал цялото й лице.

Ан потрепери видимо. Моето тяло пък реагира с мощен спазъм в стомаха, заплашващ да изхвърли навън цялата ми закуска. Безспорно звучеше потресаващо и ми стана ясно защо Луси, преживяла такава травма в миналото си, неминуемо изпадаше в паника при всяко следващо нападение.

- Гаднярът тръгнал да я влачи нанякъде, а тя продирала гърлото си от пищене. Само че в целия онзи безпорядък никой не чувал виковете й. За късмет, един от стражите - от истинските - тъкмо се задавал иззад ъгъла. Прицелил се и пуснал един куршум в главата на бунтовника. Той се строполил на земята, приклещвайки Луси под трупа си. Цялата била обляна в кръв.

Покрих устата си с длан. Не можех да си представя как крехко същество като Луси бе преживяло такъв ужас. Нищо чудно, че реагираше толкова бурно.

- Погрижиха се за раните й, но не и за уязвената й психика. В резултат на това нервите й са доста лабилни, но се старае да го прикрива. И то не само заради себе си, ами и заради баща си. Човекът толкова се гордее, че щерка му е станала прислужница. Луси не иска да го разочарова. Мъчим се да я щадим, но при всяко нападение на бунтовниците въображението й се развихря. Все си мисли, че този път няма да й се размине, че ще я отвлекат и край с нея. Полага големи усилия, госпожице, но не знам колко още е способна да понесе.

Кимнах разбиращо, наблюдавайки Луси в леглото. Беше склопила очи и спеше, независимо от ранния час.