Две истини и една лъжа

18.

Посетител за Вега

Следственият арест бе залепен за полицейското управление, макар да имаше отделен вход и собствена охрана. Ема се спря колебливо пред стоманената врата, дишайки тежко. Най-накрая вратата се отвори и се появи дебел, оплешивяващ пазач с книга в ръка, който я погледна изненадано.

— Мога ли да ви помогна? — попита той, подрънквайки с връзката дълги, сребристи ключове на колана му — Часовете за посещение почти изтекоха — рече сърдито мъжът.

Ема погледна към часовника „Картие“, който бе намерила в кутията с бижута на Сътън. 19.42 часа.

— Ще ми отнеме само няколко минути — каза тя, опитвайки се да докара най-сладката си усмивка.

Пазачът я погледна намръщено. Ема хвърли един поглед върху книгата. На корицата й имаше як мъжага, пристегнал към гърба си ножница с меч, който целуваше гъвкава блондинка. Когато Ема беше малка, тя беше чела подобни романи на „Арлекин“ — обикновено такива се намираха по рафтовете в къщите на приемните й майки. Известно време си представяше, че брюнетката, облечена като пират на корицата на „Корабокрушенци с разбити сърца“ е Беки.

Най-накрая пазачът я пусна. Той извади един клипборд, върху който бе прикрепен лист с имената на посетителите. Ема се опита да не трепери, докато пишеше СЪТЪН МЪРСЪР в колонката за посетители и ТЕЪР ВЕГА под затворниците. Знаеше, че рискува много, но сама повече не можеше да открие нищо. Останалото трябваше да научи от Теър. А срещата им очи в очи в затвора, където щеше да ги разделя стъклена стена, бе възможно най-безопасното място, където можеше да се проведе този разговор.

Пазачът погледна към името, което бе написала Ема, и кимна.

— Последвайте ме. — Той я поведе през стоманената врата по дългия коридор.

Втори пазач, облечен в същата синя униформа, с табелка „Стенбридж“ на широките си гърди, чакаше Ема в малка, квадратна стая, разделена през средата от дебело стъкло. Тя се зарадва, че това не е Куинлън — не й се разправяше с него точно днес.