Две истини и една лъжа

— Охо, Сътън! — Шарлът подсвирна.

— Здрасти, красавице — пропя Лоръл, забравяйки за сръднята си.

Ема се опита да не се гледа твърде втренчено в огледалото, но не успя да се въздържи. С тази рокля изглеждаше невероятно. Сътън може и да бе свикнала да облича скъпи рокли, в които да изглежда като милион доларова мацка, но Ема винаги се бе примирявала с дарените облекла от „Гудуил“ или изостанали дрехи от другите приемни деца. Чувстваше се толкова необичайно, облечена в нещо, което й прилепваше като ръкавица.

Лоръл сложи ръка на рамото й.

— Знаеш ли кой ще те хареса адски с тази рокля? Итън.

Ема трепна.

— Моля?

— Видях те да разговаряш с него в училище — каза Лоръл. — Очевидно си пада по теб.

Ема я погледна и разшири очи, с надеждата, че ще успее по телепатичен начин да я накара да млъкне. Но Лоръл продължи да говори, навивайки кичур руса коса около пръста си.

— Знаеш ли какво трябва да направиш? Да го накараш да те покани у тях, за да му откраднеш стихотворенията.

— О, имаш предвид номера? — попита Лили.

— Аха — рече Лоръл. — Имаме нужда от стихотворения, които да качим в Интернет, за да можем да го изкараме плагиат. Ти си идеална за тази цел, Сътън, защото той вече си пада по теб. Освен това си много добра в кражбите, с изключение на онази малка издънка в „Клика“. — Лоръл се плесна по хълбока.

Ема я погледна сурово, усещайки как в нея се надига гняв. Очевидно Лоръл все още й беше ядосана. Но пък и тя не беше направила нищо, за да измъкне Теър от затвора, което означаваше, че Лоръл няма никакви намерения да се откаже от номера.

Тя се изпъна, твърдо решена да не позволи на Лоръл да спечели.

— Ако забележи, че стихотворенията му липсват, той веднага ще разбере, че аз съм ги взела.

— О, ти ще намериш начин да го направиш незабележимо — пропя Лоръл.

— Хайде, Сътън. Планът е страхотен. — Мадлин се ухили. — Може дори да го поканиш да ни помогне да приготвим партито, да го накараш наистина да си мисли, че сте приятели. Освен това малко мъжка помощ ще ни дойде добре.

Вече всички гледаха Ема. Тя усети как се изпотява. В огледалото се виждаше червенината, която плъзна по бузите й.

Прекъсна ги една изрусена до бяло продавачка, която мушна глава между плюшените завеси и попита дали ще купуват нещо. Шарлът й подаде няколко блузки, една рокля и чифт дънки. Мадлин й тикна зелената пола, като каза, че не я иска. Близначките Туитър си купиха клинове. Ема погледна към купчината си дрехи. Мислите препускаха в главата й. Как щеше да се измъкне от този номер? Спомни си онова, което Итън й беше казал на покрива: Искам да си споделяме всичко. Не можеше да се каже, че Ема спазва своята част от сделката.