Две истини и една лъжа

— Трябва да ти кажа още нещо — рече тя. — Което няма да ти хареса.

Итън вдигна глава.

— Разбира се. Можеш да ми кажеш всичко.

Ема погледна към преплетените пръсти на ръцете им и възненавидя думите, които трябваше да произнесе. Но тя трябваше да го предупреди. Пое си дълбоко дъх.

— Приятелките на Сътън са ти подготвили номер. Свързан е с поетичния конкурс.

Итън се отдръпна назад.

— Какво?

— Опитах се да ги спра. Но те наистина…

Итън я прекъсна, размахвайки ръце. Погледна я замаяно, сякаш Ема току-що го беше ударила по главата с лопата.

— Откога знаеш за това?

Ема наведе очи.

— Ами, от няколко дни — отвърна тихо тя.

— Няколко дни?

— Съжалявам — проплака Ема. — Опитах се да го спра. Идеята не беше моя!

Болката на лицето му бавно премина в разочарование и отвращение.

— Мисля, че трябва да си вървиш — каза сковано той.

— Итън, аз… — Ема се опита да хване ръката му, но той вече се отдалечаваше към вратата. — Итън! — извика тя след него и изтича в коридора. Настигна го едва във фоайето, улови го за ръката и го обърна към себе си. — Моля те! Ти ми каза, че мога да съм откровена за всичко! И аз си помислих…

— Сбъркала си — прекъсна я Итън и издърпа ръката си. — Би могла веднага да сложиш край на това. Те те смятат за всемогъщата Сътън Мърсър. Достатъчна е една дума от теб и номерът щеше да бъде отменен. Защо не го направи? Защото не искаш да разбират за мен? Ти… — гласът му изтъня и той се прокашля — срамуваш ли се от мен?

— Разбира се, че не! — извика Ема, но може би Итън имаше право. Защо не бе опитала по-сериозно да се справи с този проблем? Как му беше позволила да излезе извън контрола й?

Ръката на Итън легна върху бравата.

— Просто си върви. И не се опитвай да разговаряш с мен, докато не си спомниш коя си — Ема Пакстън, добрата близначка.

— Итън! — проплака Ема, но той вече я беше избутал навън и затръшна вратата пред лицето й. Навън валеше по-силно и дъждовните капки се смесвала със сълзите, които се стичаха по бузите й. Тя се чувстваше така, сякаш току-що е изгубила единственото хубаво нещо в живота си. Сви шепи и ги притисна към стъклото, поглеждайки в къщата. Видя как Итън мина ядосано по коридора, събаряйки купчина книги, струпани на масата в дневната.

Сцената, на която станах свидетел, беше ужасна. Отново проклех Играта на лъжи. Ако с приятелките ми не бяхме организирали този глупав клуб, сега сърцето на Ема нямаше да бъде разбито. Единственият й съюзник нямаше да я намрази.

Ема натисна няколко пъти звънеца, но Итън не отвори. Тя му изпрати есемес с молба да поговорят, но не получи отговор. След известно време вече нямаше смисъл да опитва — Итън ясно й бе показал чувствата си. Тя тръгна през моравата и веднага подгизна от дъжда. Зачуди се как ще се прибере. Когато извади телефона от джоба си, за да си повика такси, той светна в ръцете й. Ема се намръщи. Номерът беше на полицейското управление в Тусон. През ума й мина ужасяваща мисъл: ами ако ченгетата се обаждаха заради Теър? Ами ако е бил освободен?