Остатъкът от деня
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
Наричам ги „събития“, макар че някои от тях бяха съвсем незначителни. Така например помня как веднъж на вечеря някой спомена името на някакъв вестник и лорд Дарлингтън подхвърли: „А, еврейската пропагандна хартийка ли имаш предвид?“ Пак по това време помня, че ме инструктира да не давам повече дарения за една от местните благотворителни организации, понеже „организационният комитет се състоял предимно от евреи“. Запомнил съм тези забележки, защото тогава те искрено са ме изненадали, тъй като негова светлост никога преди не беше проявявал и най-малкия антагонизъм към еврейския народ.
После, разбира се, дойде и онзи следобед, когато лорд Дарлингтън ме извика в кабинета си. Отначало разговорът беше съвсем общ, интересуваше се дали всичко е наред в къщата и т.н. Най-накрая каза:
— Напоследък много размишлявах, Стивънс. Много размишлявах. И взех своето решение. В персонала на Дарлингтън Хол не може да има евреи.
— Сър?
— За доброто на дома е, Стивънс. И в интерес на хората, които ни гостуват. Обмислил съм всичко внимателно, Стивънс, и те уведомявам за решението си.
— Много добре, сър.
— Кажи, Стивънс, в момента нали имаме няколко? Искам да кажа, евреи.
— Мисля, че двама души от персонала попадат в тази категория, сър.
— А! — Негова светлост замълча за момент, загледан през прозореца. — Ти, естествено, ще трябва да ги освободиш.
— Извинете, но не разбрах, сър?
— Много съжалявам, Стивънс, нямаме друг избор. Трябва да мислим за сигурността и благополучието на нашите гости. Искам да те уверя, че съм вникнал във въпроса и съм го обмислил най-подробно.
Всъщност евреите, за които ставаше дума, бяха две камериерки. Сметнах, че ще бъде във висша степен нередно да предприема някакви действия, без първо да уведомя мис Кентън за положението. Реших да го направя още същата вечер, докато си пиехме какаото в нейната стая. Може би тук трябва да спомена за нашите редовни срещи. Духът им беше предимно професионален, макар че се случваше понякога да говорим и за по-обикновени неща. Причината за тях беше съвсем проста: бяхме установили, че и двамата сме толкова ангажирани, че минаваха по няколко дни, без да можем да обменим дори най-важната информация. Стигнахме до извода, че това положение може сериозно да застраши плавния ритъм на живота в къщата, и затова решихме, че най-простият изход е всяка вечер да прекарваме по петнайсетина минути на спокойствие в нейната стая. Отново искам да повторя, че срещите ни бяха изключително професионални по характер. Това ще рече, че обсъждахме плановете за някое предстоящо събитие или пък коментирахме как се справя новоназначен член от персонала.
Но да се върна към мисълта си. Сигурно разбирате, че никак не бях спокоен пред перспективата да съобщя на мис Кентън, че се каня да освободя две от нейните служителки. Да не говорим, че те бяха отлични работнички и — мога да го заявя, тъй като еврейската тема е толкова деликатна напоследък — цялото ми същество се бунтуваше срещу този акт. Въпреки това дългът повеляваше друго и смятах, че нищо няма да спечелим, ако безотговорно изразяваме личните си съмнения. Задачата беше трудна, ала точно затова изискваше да бъде изпълнена с достойнство. Така че, когато към края на срещата ни най-после повдигнах въпроса, сторих го максимално сбито и делово и завърших с думите:
— Аз ще разговарям с двете служителки утре сутринта в десет и половина в моята стая. Затова, мис Кентън, ще ви бъда много благодарен, ако ми ги изпратите. Оставям на вас решението дали да ги информирате предварително за естеството на нашия разговор.
Тук очевидно мис Кентън нямаше какво да ми отговори. Ето защо продължих:
— Е, мис Кентън, благодаря за какаото. Крайно време е да си тръгвам. Утре ни чака още един тежък ден.
И тогава тя проговори:
— Мистър Стивънс, не мога да повярвам на ушите си. Рут и Сара работят при мен вече шеста година. Аз им имам пълно доверие, както и те на мен. Службата им в тази къща винаги е била отлична.