Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Около басейна беше пълно със семейства, радващи се на дългия празничен уикенд. Давайки си сметка за нисшия си статус на служителка, Мег си намери местенце на тревата зад ъгъла от снекбара, встрани от членовете на клуба. Тъкмо седна по турски на земята, когато се появи Хейли, понесла чаша със зеленото лого на клуба.
- Взех ти кока-кола.
- Благодаря.
Хейли освободи косата си от опашката, на която трябваше да я прибира, докато работи, и се настани до Мег. Разкопча всички копчета на жълтата си риза, ала тя си остана все така опъната върху гърдите й.
- Господин Клемънтс и синовете му ще играят в един часа. „Доктор Пепър"40 и „Будвайзер Лайт".
- Видях. - Мег всяка сутрин проверяваше планираните за деня игри, с надеждата да увеличи бакшишите си, като запомни имената, лицата и предпочитаните напитки на членовете. Не можеше да се каже, че я бяха приели особено топло, но никой, освен Брус, бащата на Кейла, не беше споменал да се отърват от нея - нещо, което Мег отдаваше по-скоро на интереса на Спенсър Скипджак, отколкото на своите качества.
Хейли се загледа в медальона, който почиваше в отворената яка на омразната на Мег служебна риза.
- Имаш най-готините бижута.
- Благодаря. Снощи си го направих.
Беше си изработила причудлив малък гердан от дрънкулките, които беше взела от клуба: седефения циферблат на един часовник „Хелоу Кити", няколко миниатюрни мъниста от розово стъкло, които бе извадила от една самотна обица, и сребърна рибка, която изглеждаше така, сякаш бе част от ключодържател. С малко лепило и тел бе успяла да измайстори интересно украшение, което съвършено си пасваше с черната копринена лента, на която го бе окачила, след като я скъси.
- Толкова си талантлива - каза Хейли.
- Обичам бижутата. Обичам да ги купувам, да ги правя, да ги нося. Когато пътувам, винаги търся местни занаятчии и ги гледам как работят. Много съм научила по този начин. - И тласната от внезапен импулс, тя разкопча лентата. - Ето. Носи я с удоволствие.
- Подаряваш ми я?
- Защо не? - Мег закопча украшението около врата на Хейли. Простичкото й очарование успя да намали ефекта от прекалено силния й грим.
- Страшно е готино. Благодаря ти.
Подаръкът стопи част от вродената срамежливост на Хейли и докато Мег се хранеше, тя й заразказва как през есента щяла да посещава обществения колеж.
- Мама иска да следвам в Тексаския университет. Непрекъснато ме тормози за това, но аз няма да замина.
- Учудвам се, че не искаш да отидеш в големия град - каза Мег.
- Тук не е толкова лошо. Зоуи и Кейла все повтарят колко много искали да се преместят в Остин или Сан Антонио, но не правят нищо по въпроса. - Тя отпи от колата си. - Всички разправят, че господин Скипджак страшно си е паднал по теб.
- То е заради връзката ми със света на знаменитостите. Адски е настойчив. Между нас да си остане, опитах се да го разкарам, като му казах, че съм влюбена в Тед.
Големите очи на Хейли се разшириха още повече.
- Влюбена си в Тед?
- Господи, не. Имам твърде много здрав разум за нещо подобно. Това бе най-доброто, което ми хрумна.
Хейли започна да скубе тревички от една туфа до глезена си. Най-сетне попита:
- Някога била ли си влюбена?
- На няколко пъти си мислех, че съм, но не бях. Ами ти?
- Известно време си падах по един тип от училище. Кайл
Баскъм. Той също ще ходи в обществения колеж тази есен. - Хейли погледна към часовника на снекбара. - Трябва да се връщам на работа. Благодаря за гердана.
Мег довърши сандвича си, взе една празна количка за голф и се върна при четиринайсетата дупка. Към четири часа игрището бе започнало да опустява, оставяйки я без никакво занимание, освен да си мисли за своите провали.
Тази вечер, когато се приближи до църквата в ръждомобила си, откри непозната кола, паркирана до стъпалата. Тя слезе и в същия миг Съни Скипджак се появи откъм гробището. Беше сменила яркожълтата рокля, която носеше на обяд, с къси панталони, бяла блуза и чифт тъмночервени слънчеви очила.
- Не се ли боиш да живееш тук сама? - попита тя.
Мег кимна към гробището.
- Общо взето, са безопасни. Макар че от няколко от онези черни камъни ме побиват тръпки.
Съни се приближи с гъвкава походка, която подчертаваше закръглените й хълбоци и налетите гърди. Очевидно не беше от жените, които са обсебени от идеята да носят възможно най-малък размер дрехи, и на Мег това й харесваше. Онова, което не й харесваше, бе агресивното излъчване, което говореше, че би прегазила всеки, дръзнал да й се противопостави.