Господин Неустоим

Той я изгледа така, сякаш току-що беше станала член на Клуба на идиотите.

- Е, да - продължи Мег. - Това е Уайнет, а ти си Тед Бодин. Ако оправиш една от тях, ще трябва да ги оправиш всичките.

Тед се ухили.

Възнамерявала бе да го подразни, не да го развесели, затова опита отново:

- Твърде жалко, че не бях права за теб и Тори. Тайна афера с омъжена жена би била решение на проблема ти. Почти тожова добро, колкото и да си женен за Луси.

- Какво искаш да кажеш?

Мег протегна крака и се облегна на ръцете си.

- Никакви емоционални бъркотии. Нали се сещаш - от рода на неподправена любов и истинска страст.

В продължение на един дълъг миг той я изгледа с непроницаеми кехлибарени очи.

- Смяташ, че между мен и Луси не е имало страст?

- Не искам да те засегна (е, добре, може би съвсем малко), но искрено се съмнявам, че си способен на каквато и да било страст.

Един обикновен смъртен би се обидил, но не и свети Тиодор. Той просто придоби замислено изражение.

- Нека видя дали съм разбрал правилно. Неудачница като теб ме анализира?

- Предлагам ти една малко по-различна гледна точка.

Той кимна. Помисли. А после направи нещо, което изобщо не беше в стила на Тед Бодин. Отпусна клепачи и я огледа демонстративно през притворени очи. Започна от върха на главата и се плъзна надолу по тялото й, спирайки се тук-там по пътя си. Върху устата й. Върху гърдите. Върху извивките на хълбоците й. Оставяйки след себе си малки горещи водовъртежи от желание.

Неизразимият ужас, че не е недосегаема за него, я накара да предприеме нещо и тя скочи на крака.

- Загуба навреме, господин Б. Освен, разбира се, ако няма да платиш.

- Да платя?

- Е, нали се сещаш. Голяма пачка двайсетачки на тоалетката след това. Хм... Аз нямам тоалетка. Е, дотук бяхме с тази идея.

Най-сетне бе успяла да го подразни и той изчезна в задната стая, за да пусне топлата вода или пък да взриви мястото. Мег искрено се надяваше да е първото. Не след дълго чу задната врата да се Лзатваря, а няколко секунди по-късно - и шума на отдалечаваща се кола. Изпита странно разочарование.

Мачът започна – Тед и Тори против Кени и Спенс.

- Вчера се наложи да отида в Остин - заяви Спенс на Мег - и всеки път щом видех красива жена, се сещах за теб.

- Я виж ти, че защо?

Тед я смушка незабелязано. Спенс отметна глава назад и се разсмя.

- Бива си те, госпожице Мег. Знаеш ли на кого ми напомняш?

- На младата Джулия Робърте, надявам се.

- Напомняш ми на мен самия, ето на кого. - Той намести панамената шапка на главата си. - Пред доста предизвикателства съм се изправял през живота си и винаги съм ги посрещал очи в очи.

Тед я шляпна по гърба.

- Такава си е нашата Мег.

Докато стигнат до третия грийн, Мег вече беше клюмнала от жегата, но въпреки това се радваше, че е навън. Заповяда си да съсредоточи усилията си върху това, да бъде съвършеният кади, както и да мята изпълнени с обожание погледи на Тед всеки път щом Спенс започнеше да се присламчва към нея.

- Ще престанеш ли! - каза Тед, когато останалите не можеха да ги чуят.

- Защо те е грижа?

- Действа ми на нервите, това е всичко - оплака се той. - Все едно съм уловен в някаква алтернативна реалност.