Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Двукрила врата с мозаечна инкрустация отвеждаше до тераса с високи хоросанови стени, дълги пейки, покрити с шарени щампи, и маси с плочки, върху които имаше месингови кофи, преливащи от букети от червени, бели и сини цветя, допълнени с малки американски флагчета. Гъстата сянка на дърветата и охладителна система с водна мъгла освежаваха гостите в горещия следобед.
Мег забеляза Бърди Китъл и Кейла заедно със Зоуи Дейниълс, най-добрата приятелка на Кейла и директорка на местното първоначално училище. Неколцина служители от кънтри клуба помагаха с разнасянето на напитките и храната и Мег помаха на Хейли, която тъкмо минаваше с поднос ордьоври. Кени Травълър стоеше до привлекателна жена със златистокестеняви къдрици и по детски пухкави бузи. Мег я разпозна от вечерята преди сватбата - съпругата му Ема.
Мег се беше изкъпала в женската съблекалня, задигнала бе малко от продуктите за коса за непокорните си къдрици, сложила си беше червило и грим, след което се бе пъхнала в светлозелената рокля, която си беше купила от магазина за препродажба. С издължената глава на Модиляни, изрисувана отпред, роклята не се нуждаеше от медальон, но тя не бе устояла на изкушението да окачи два лилави пластмасови диска с размерите на монета от двайсет и пет цента на обиците си от династия Сун. Драматичният контраст между старинно и съвременно чудесно подхождаше на апликацията на Модиляни, от което скъпарско-кичозният й стил се бе получил много добре.
Доста от гостите се обърнаха при появата й, едва ли, сигурна бе тя, заради страхотните й обици. Беше очаквала враждебно отношение от страна на жените, но не бе подготвена за развеселените погледи, които някои от тях си размениха при вида на роклята й. Тя й беше по мярка и страшно й отиваше, така че Мег не я беше грижа.
- Нещо за пиене?
Обърна се и видя висок, слаб мъж в началото на четиресетте години с права, леко разрошена кестенява коса и широко разположени сиви очи зад стъклата на очила с телена рамка. Приличаше й на колежански преподавател.
- Арсеник? - попита Мег.
- Не мисля, че ще е необходимо.
- Щом казвате.
- Аз съм Декстър О'Конър.
- Я, стига! - Думите й се изплъзнаха, преди да успее да ги спре, но просто не можеше да повярва, че този суховат на вид мъж е съпругът на бляскавата Тори Травълър О’Конър. Това трябва да бе най-неподходящата двойка на столетието.
Той се усмихна.
- Очевидно познаваш жена ми.
Мег преглътна.
- Ами... просто...
- Тори си е Тори, а аз... не съм? - Едната му вежда подскочи.
- Ами... искам да кажа... предполагам, че това може и да е добре, нали? Зависи от гледната точка. - Току-що, без да иска, беше обидила съпругата му. Той чакаше, търпеливо усмихнат. - Нямам предвид, че Тори не е страхотна... - Запъна се. - На практика тя е единственият свестен човек, когото съм срещнала в града, но е много... - Само още повече влошаваше всичко, затова се отказа. - По дяволите. Съжалявам. От Лос Анджелис съм, така че ми липсва всякакво възпитание. Аз съм Мег Коранда, както вероятно знаеш, и харесвам жена ти.
Неудобството й очевидно го развеселяваше, но по един добродушен, а не злобен начин.
- Аз също.
В този миг Тори се присъедини към тях. Беше поразително красива в яркочервена бродирана блуза без ръкави и тъмносиня минипола, която разкриваше дългите й загорели крака. Как бе възможно подобна огнена жена да е омъжена за човек с тихото излъчване на учен?
Тори улови съпруга си под ръка.
- Виждаш ли, Декс. Сега, когато познаваш Мег, и сам виждаш, че изобщо не е кучката, каквато всички я изкарват. Поне аз не смятам, че е.
Декс отправи пълна с търпение усмивка на жена си, след което се усмихна съчувствено на Мег.
- Трябва да извиниш Тори. Хрумне ли й нещо и вече й е на устата. Такава си е. Невероятно разглезена.
Тори се усмихна широко и погледна суховатия си съпруг с такава обич, че Мег усети как в гърлото й засяда буца.
- Не разбирам защо го смяташ за проблем, Декс.
Той я потупа по ръката.
- Знам, че не разбираш.
Мег си даде сметка, че първоначалното й впечатление от Декс за простодушен сухар може и да не бе съвсем точно. Може и да беше тих човек, но определено не беше глупак.
Тори пусна ръката на съпруга си и улови китката на Мег.
- Започвам да се отегчавам. Време е да те запозная с някои хора. Това определено ще пооживи нещата.
- Наистина не мисля...
Ала Тори вече я дърпаше към съпругата на Кени Травълър, която си бе избрала жизнерадостна оранжева рокля с дупчици във формата на цветя по ръба. Топлият цвят подчертаваше карамелените й къдрици.