Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Виждам — каза Сам. — Нямаш време за миене, но намираш по някоя минутка да надничаш през стената. Виж какво, господин Пясъчкин, имам сметки за разчистване в това село, тъй че не ми се хили насреща, да не плачеш, като дойде и твоят ред.
Тед Пясъчкин плю през стената.
— Ха! — рече той. — С пръст не можеш да ме пипнеш. Аз съм приятел с Началника. Да видиш обаче той как ще те пипне, ако не си затваряш устата.
— Не си хаби думите за този глупак, Сам! — каза Фродо. — Дано и други хобити не са станали като него. Това би било по-страшна беда от всички други пакости на хората.
— Ти си мръсник и нахалник, Пясъчкин — заяви Мери. — И си правиш сметките без кръчмаря. Тъкмо отиваме нагоре по Хълма да прогоним безценния ти Шеф. С хората му вече се справихме.
Тед остана със зяпнала уста, защото едва сега забеляза охраната, която по сигнал на Мери се задаваше по моста. Втурна се към мелницата, изскочи обратно с голям рог и го наду с все сила.
— Спести си дъха! — изсмя се Мери. — Имам нещо по-добро. Той вдигна сребърния си рог, засвири и ясният му зов отекна над Хълма; по цяло Хобитово, из дупки, бараки и сиромашки къщи, хобитите отвърнаха на тая песен, изсипаха се навън и с радостни възгласи последваха отряда по пътя към Торбодън.
На върха тълпата спря, продължиха само Фродо и приятелите му; най-сетне стигнаха до обичаното някога място. Градината беше задръстена с колиби и бараки, някои се издигаха толкова близо до старите западни прозорци, че закриваха слънчевите лъчи. Навсякъде се валяха купища отпадъци. Вратата беше изподраскана; верижката на звънеца висеше хлабаво и колкото и да я дърпаха, не се чу звън. На чукането не отвърна никой. Накрая бутнаха вратата и тя зейна. Влязоха вътре. Апартаментът вонеше, изпълваха го боклуци и разхвърляни мебели, изглежда, тук отдавна не живееше никой.
— Къде се крие този негодник Лото? — рече Мери. Бяха претърсили всички стаи, без да открият жива душа освен мишки и плъхове. — Да пратим ли да претърсят бараките?
— Това е по-зле от Мордор! — възкликна Сам. — Много по-зле. В сърцето те удря, дето се вика, защото тук е родният дом и го помниш какъв е бил преди разрухата.
— Да, това е Мордор — каза Фродо. — Просто още едно от черните му дела. Саруман е работил за Мордор непрестанно, дори когато мислеше, че го прави за себе си. Същото е и с измамените от Саруман глупаци като Лото.
Мери се огледа с отчаяние и погнуса.
— Да излизаме! Ако знаех колко бели е сторил Саруман, щях да му натъпча в гърлото оная кесия.
— Несъмнено, несъмнено! Но не го стори, тъй че мога да ви приветствувам у дома.
На прага стоеше самият Саруман, поохранен и доволен на вид, в очите му блестеше весело лукавство.
Внезапно Фродо разбра всичко.
— Шарки! — викна той. Саруман се разсмя.
— Значи тъй сте чули името ми, а? Да, ако не се лъжа, с него ме наричаха всички в Исенгард. Може би в знак на обич5. Но явно не сте очаквали да ме срещнете тук.
— Не очаквах — каза Фродо. — Но бих могъл да се досетя. Дребна и злобна пакост — Гандалф ме предупреждаваше, че още си способен на това.
— Твърде способен — заяви Саруман, — и пакостта не е чак дотам дребна. Разсмивате ме вие, хобитови благородници. Как само препускате сред големите хора и се чувствувате в безопасност, самодоволни в жалките си душици. Мислехте, че сте се справили много добре и сега можете просто да си се приберете и да заживеете мирно и тихо в Графството. Нека Сарумановият дом да е съсипан, нека той да се скита немил-недраг, но никой да не пипа вашия. О, не! Гандалф ще ви опази. — Саруман отново се разсмя. — Не му се надявайте! Когато инструментите му изпълнят задачата, той ги захвърля. Но нали трябваше да се влачите подир него, да се шляете и да бръщолевите, да минете двойно по-дълъг път, отколкото се налага. „Е — помислих си аз, — щом са такива глупци, ще ги изпреваря да им дам добър урок. Каквото повикало, такова се обадило.“ Много по-суров щеше да бъде урокът, само да имах малко повече време и хора. И все пак сторих доста, трудничко ще го заличите и поправите, додето сте живи. С удоволствие ще си мисля за това и тъй ще слагам мехлем на раните си.
— Е, жал ми е за теб, ако в това намираш удоволствие — каза Фродо. — Боя се, че ще си останеш само със спомена. Махай се веднага и повече не се връщай!
Хобитите от околните села бяха видели Саруман да излиза от една барака и незабавно се бяха стълпили пред вратата на Торбодън. Когато чуха заповедта на Фродо, между тях се надигна гневен шепот:
— Не го пускайте! Убийте го! Той е негодник и убиец. Убийте го! Саруман с усмивка огледа враждебните им лица.
5
Името вероятно е от оркски произход: шарку — старец. — Б.а.