Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
Четиридесет… тридесет… двадесет… петнадесет.
Ноубъл Стар излиза със сантиметри напред, после Пайлът Фиш, после Лес, пак Ноубъл Стар… Уининг Били… вече бяха подминали стълба на финиша, но никой не знаеше кой е победил. Травкин беше сигурен, че е загубил. Той дръпна рязко юздата и я скъси с два инча в желязната си ръка, това почти незабележимо движение беше достатъчно да обърка ритъма на кобилата и тя се подплаши. Изцвили и се строполи в калта, като хвърли ездача си върху перилата. Едва не падна и Лес, но се задържа на крака, останалите три коня не бяха засегнати. Травкин усети, че полита напред, а после настъпи невъзможна, разкъсваща дробовете и пронизваща главата му тъмнина.
Тълпата ахна и мигновено забрави за надбягването. Блесна нова светкавица, настъпи хаос, едновременно с разнеслия се тътен рукна пороен дъжд.
— Пайлът Фиш с един нос…
— Глупости, Ноубъл Стар на косъм…
— Грешиш, старче, Пайлът Фиш…
— Дю не ло мо!
— Божичко, какво надбягване…
— За Бога! Виж! Съдията вдига червен флаг…
— Къде? О, Господи! Кой е направил фал…
— Нищо не видях, а ти…
— Не. Трудно е в този дъжд, дори с бинокъл…
— Ами сега? Тия проклети съдии, само да не отнемат победата на коня ми, за Бога…
Дънрос се бе втурнал към асансьора в момента, в който видя Ноубъл Стар да пада и хвърля Травкин. Не успя да разбере защо. Травкин бе достатъчно умен.
Коридорът беше пълен с хора, които чакаха асансьора и говореха в един глас, без да се изслушват:
— Ние победихме с една ноздра…
— За какво е червеният флаг? Ноубъл Ст…
— За какво е червеният флаг, тай-пан?
— Това ще кажат съдиите.
Когато се отвориха вратите, притича и Горнт и всички се натъпкаха в асансьора, на Дънрос му се искаше да изреве, вбесен от забавянето.
— Пайлът Фиш победи с един нос, Йан — надвика Горнт врявата, целият зачервен.
— Ама че надбягване!
— Някой знае ли за какво е червеният флаг?
— Знаеш ли, Йан? — попита Горнт.
— Да — отговори Дънрос.
— Заради Пайлът Фиш ли?
— Знаеш процедурата, Куилън. Съдиите първо разследват, после излизат със съобщение.
Той погледна кафявите безизразни очи и разбра, че неприятелят му е обезумял от ярост, задето не е съдия.
„И никога няма да станеш, копеле такова. Ще гласувам против, докато съм жив.“
— Заради Пайлът Фиш ли, тай-пан? — извика някой.
— За Бога — отвърна той. — Знаете процедурата.
Асансьорът спираше на всеки етаж. Нови собственици на коне и приятели се качваха. Нови викове за страхотното надбягване, но за какво по дяволите е червеният флаг? Най-после стигнаха партера. Дънрос се втурна на пистата, където няколко ma-foo и официални лица бяха заобиколили свития неподвижно на земята Травкин. Ноубъл Стар се бе изправила невредима на крака и сега галопираше без ездач, а помощниците от конюшните се опитваха да й препречат пътя. На завоя в горния край на пистата агонизираше дорестият скопец Кингплей със счупен крак и стърчаща навън кост. До него бе приклекнал ветеринарят. Звукът от изстрела потъна в рева на нетърпеливите зяпачи, които вперили погледи в таблото очакваха решението на съдиите.
Дънрос приклекна до лежащия в безсъзнание Травкин, над който един ma-foo държеше разтворен чадър.
— Как е той, докторе?
— Като по чудо не се е ударил в перилата. Жив е, тай-пан, поне засега — отвърна нервно д-р Менг, съдебният патолог, привикнал повече да борави с мъртви тела, отколкото с живи пациенти. — Нищо не мога да кажа, преди да е дошъл в съзнание. Няма външни признаци за кръвоизлив. Вратът… и гърбът изглеждат наред… Нищо не мога още да кажа…
Притичаха двама санитари от „Сейнт Джон“ с носилка.
— Къде да го отнесем, сър?
Дънрос се огледа.
— Сами — повика той един от прислужниците, — повикай д-р Тулей. Той трябва да е в ложата ни.
После се обърна към санитарите:
— Отнесете мистър Травкин в линейката, докато дойде д-р Тулей. Какво става с другите трима жокеи?
— Двамата са се отървали само с уплаха. Третият, капитан Петикин, си е счупил крака, но вече са го шинирали.
Мъжете положиха много внимателно Травкин на носилката. Дойде Макбрайд, след него Горнт и други.