Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Хайде! — подкани стартьорът. — Джентълмени, закарайте конете си по отделенията!
Няколко бяха вече там. Кафявата кобила, Бътърскот Лес — всеобщата фаворитка, ровеше неспокойно с копита, разширила ноздри възбудена от предстоящото състезание и близостта на жребеца, който я караше да тръпне. Тя беше в отделение осем, Пайлът Фиш влизаше в момента в номер едно. В номер три беше Уининг Били — между Стрийт Вендър и Голдън Лейди. Тяхната миризма го раздразни. Преди вратата да успее да се затвори, той се дръпна назад и почувствал се на свобода, започна да дърпа юзди, да тръшка глава и да се върти като танцьор. Всичко това върху хлъзгавия трек, едва не събори Ноубъл Стар, която ловко избегна сблъсъка.
— Алексей, идвай! — извика стартьорът. — Хайде, побързай!
— Добре — отвърна Травкин, макар, че не бързаше.
Той познаваше достатъчно добре Ноубъл Стар и насочи кафявата, нервна кобила далеч от жребеца, оставяйки я да се вдигне на задните си крака, да се разхлади и успокои.
— Спокойно, малката — напевно й говореше той. Искаше да ги забави, да ги извади от равновесие, останал единствен извън старта. Светкавица разкъса източното небе, но не й обърна внимание, както и на зловещия тътен. Дъждът се усили.
Цялото му същество бе ангажирано. Точно след претеглянето, един от жокеите боязливо се приближи до него.
— Мистър Травкин — тихо му подшушна той, — не трябва да спечелите.
— О така ли? Кой каза?
Жокеят само вдигна рамене.
— Кой е победителят?
Ново вдигане на рамене.
— Ако треньорите и жокеите предварително са определили победителя кажи им, че аз нямам нищо общо с това и никога не съм имал, не в Хонконг.
— Ти и тай-панът спечелихте с Бъкейниър, това трябва да ви е достатъчно.
— Задоволява ме, но в този рейс изпитанието е за мен.
— Имаш право, приятел. Ще им предам.
— На кого ще предадеш?
Жокеят си отиде. Съблекалнята беше шумна и вътре силно миришеше на пот. Травкин добре знаеше кой беше подбудителят, кой предварително урежда състезанието. Никога не беше участвал в такива сделки. Не защото беше по-честен или по-малко нечестен. Неговите нужди бяха малки. Предварително нагласената победа не го вълнуваше и парите не го радваха.
Стартьорът стана нетърпелив.
— Хайде, Алексей! Побързай!
Той подкани с шпори Ноубъл Стар и влязоха в нейното отделение. Вратата щракна зад тях. Моментна тишина. Сега бяха готови за стартовия сигнал.
63
В стартовите кабинки жокеите заравяха нервно пръсти в гривите на конете си. После вратичките се отвориха и след една безумна секунда осемте коня се понесоха в галоп по правата, преминаха в пакет покрай стълба на финиша и се втурнаха в първия завой. Ездачите върху гърбовете им се бяха снишили един до друг, някои направо се допираха, конете, навлезли в темпо, профучаха по кривата на завоя от първата четвърт на пистата, след което излизаха на далечната права. Пайлът Фиш вече водеше с половин дължина откъм перилата, Бътърскот Лес беше в добра позиция, но не бе излязла още на правата, редом препускаше Уининг Били, поизостанал малко от Ноубъл Стар, която беше от външната страна и се буташе в останалите за по-добро място в групата. Жокеите знаеха, че всички бинокли са насочени към тях и ако решат да се дърпат и си пречат, трябва да го правят предпазливо и ловко. Бяха предупредени, че на тях са заложени милиони и една нечестна постъпка би им коствала бъдещето.
Коне и ездачи преминаха шумно завоя, обливайки с кал изоставащите. Като излязоха на правата, все още в пакет, блъскайки се за позиция, конете удължиха крачка. Уининг Били ускори ход и се изравни с Бътърскот Лес, само на половин дължина зад Пайлът Фиш, който продължаваше да води, а останалите се бяха събрали на куп в очакване на своя шанс. Пришпорена от ездача си, Бътърскот Лес подскочи и изпревари Пайлът Фиш, изостана и после пак го задмина, а той не се отделяше от перилата.
Травкин яздеше в основната група от външната страна на пистата, но после пришпори кобилата и тя ускори ход, приближавайки се до водачите, като подбра и останалите и едва не се блъсна в Локинвър. Дъждът се усили, от което очите на жокея смъдяха, а стегнатите му колене и крака вече го наболяваха. Конете навлязоха в завоя на по-малко от една дължина разстояние помежду им. Завивайки по кривата, те се струпаха в пакет, за да се възползват от ъгъла, и тогава изневиделица се появи камшик и шибна Травкин по китките. От изненада и болка той отпусна за миг юздите и едва не загуби равновесие. За частица от секундата се овладя. Не разбра откъде дойде ударът, а и не го интересуваше — вече бяха доста навътре, в завоя и ездата бе трудна. Изведнъж сивият аутсайдер Кингплей, който бягаше до перилата точно зад Пайлът Фиш, се подхлъзна и залитна, земята се завъртя пред очите на жокея му и двамата се стовариха върху перилата, като повлякоха и други два коня след себе си. Хиподрумът скочи на крака.