Архивът на Берия
- Автор: Уильямс Алан Эмлин
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Стубел
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Архивът на Берия». Краткое содержание книги:
Таймс
— Ти просто си уплашен като кирлив пубер!
Сварих едно канче кафе, налях го в една глинена кана, сложих я на един поднос с две супени купи и го изнесох навън. Борис бе потънал в мълчание и забързано драскаше нещо, прегърбен над листчетата си. Изчака, докато оставих подноса върху масата, след което ме погледна лукаво усмихнат.
— Какво знаеш за Александър Шелепин?
— Шелепин ли? — свих рамене аз. — Не много, виждал съм негови снимки. Красив, студен, желязна глава. Бил е шеф на КГБ, сега е председател на техните, с извинение, профсъюзи. — Засърбах кафето си, хванал купичката с две ръце. — Защо питаш? С него още не сме се занимавали — добавих предпазливо аз, наблюдавайки как цялата му уста се ухилва до ушите.
— Още не, mon cher. Но имаме време — и той очерта неправилен кръг около едно от имената върху листа хартия. — Шелепин е първокласен мръсник, сталинист от най-чиста проба. Достатъчно стар е, за да е помагал по време на чистките, но не е бил достатъчно важен, за да намаже сам ножа. През петдесет и втора година, в разгара на втория сталинистки терор, става шеф на Комсомола и член на Световната федерация на демократичната младеж, в която завежда борбата срещу буржоазната диверсия. През петдесет и осма го слагат начело на КГБ, докато старият Никита го натирва през шейсет и първа. В момента е смятан за един от най-амбициозните и опасни младотурци в Кремъл. Няма никакво съмнение, че се стреми да се завърне във властта.
Той замлъкна за известно време, гризейки кокалчетата на палците си.
— Мисля да разиграем някой и друг ход с другаря Шелепин. Бил е на достатъчно години и достатъчно издигнат, за да е останал извън полезрението на Берия като шеф на Комсомола. Може би младият Саша Шелепин много е обичал своите млади комунисти? И дори просто младите момчета… — Той се приведе напред, докато ме облъхна със застоялия мирис на „Ферне Бранка“. — Как ти се харесва тази идея?
— Никак.
Отстъпих на около метър от него и отново си напълних купата с кафе. Съзнавах, че следващите минути ще са критични.
— Идеята е забавна — казах най-сетне аз, — но от нея няма да излезе нищо.
— Защо? Защото никой няма да повярва ли? Ами! Захапат ли веднъж въдицата, ще бъдат готови да повярват на всичко, особено на подробности за сексуалните навици на апаратчиците.
— Отново си противоречиш — казах аз. — Току-що говореше, че не е изключено никой да не повярва на Берия, защото е доказан лъжец.
— Да, но само за политическата страна, mon cher! Когато опре до секса, хората са много по-доверчиви, особено пуританите. А руснаците по душа винаги са били много пуританска нация и в не по-малка степен, високопоставените им партийни апаратчици.
— Кого се опитваме да убедим, Борис, читателската публика в свободния свят или началниците в Кремъл?
— Това ли е според теб въпросът? Не по врат, а по шия, както би казал ти. Но защо ми се струва, че не си весел?
— Тревожа се, че ще провалиш цялото ни начинание, Борис.
— Да го проваля ли?
— Да, ще го провалиш. Напълно.
Оставих празната купичка на масата, наведох се напред и заизреждах на пръсти доводите си:
— Първо. Единодушни сме, че на когото и да покажем този ръкопис, той от самото начало ще е предразположен да гледа на него като на фалшификация. Така ли е? А калянето на сегашните съветски шефове с мръснишки подмятания за сексуалния им живот е тъкмо от типа простащини, достойни за перото на някой посредствен драскач от ЦРУ — или по-вероятно, на някоя групичка побъркани емигранти. Не, Борис. Много е евтино, много е лесно и е съшито с бели конци, по дяволите! Второ. Да предположим, че някой се върже — тогава ще разбуним цяло гнездо от институции срещу нас. На първо място, Държавния департамент. Те никак не обичат някой да клати лодката. Някой друг, освен тях, искам да кажа.
Борис кимаше и върху бележките му се отцеждаха капки пот.
— Да, да, mon cher, мисля, че бихме могли хубавичко да се позабавляваме с тези хубавци! — Той се облегна с длани на масата и се изправи. — Ще накараме цялото Политбюро здравата да се изприщи, до последния шибан мръсник!
— Борис, откъде си сигурен във всичко това?
— А! — Той се усмихна и се отправи към кухнята. — Имам си свои източници, другарю. Както ти казах, навремето баща ми е бил много приближен до ръководството. Макар, разбира се — побърза да добави той, — никога да не е бил канен на някоя от оргиите при Александров.
— Има си хас.
Сега беше мой ред да се засмея, макар че изобщо не ми беше до смях.