Архивът на Берия

Празненството беше в банкетните зали на третия етаж. Аз пристигнах късно и в лошо настроение заради разрастващите се последици от малодушното бягство на двамата англичани.[15] Те са закоравели педерасти и пропаднали алкохолици, поради което продължавам да се отнасям изключително предпазливо към всичко, свързано с тях. До мен обаче стигнаха сведения, че тяхното изчезване не само държи нащрек нашите врагове относно заплахите в техните среди и ги прави още по-бдителни, но и е довело до освобождаването на Ф. от официалната му длъжност — една загуба, която не е за подценяване. Най-лошото е, че това застрашава и…[16]

Англичаните, разбира се, до такава степен следват закона, че не са арестували Ф. Неговото уволнение от британското Външно министерство обаче не само представлява сериозен провал, но ако бъде проведено разследване с необходимото усърдие, то би отвело и до…, което би могло да се окаже във висша степен неприятно за мен. Засега мога само да благодаря на бога, че Ф. не е последвал останалите двама в Москва.

Както и да е, снощи, когато пристигнах в хотела, забавата беше вече в разгара си — масите бяха отрупани с бутилки и захаросани плодове, от които поне половината бяха вече изядени. Но един специален ъгъл бе запазен непокътнат за мен и тълпата се дръпна, образувайки пътека през средата на залата.

Цялата стара тайфа се бе подредила, за да ме приветства — освен Абакумов[17], Деканозов, Гвишиани, Багиров, Меркулов, Бакрадзе[18] присъстваха и много млади служители от провинцията, всичките натъкмени и с грейнали лица, предано облещени в мен. Трябва да кажа, че ми призля от техните изражения, защото си помислих: ето го цвета на службата за сигурност — специално отбраните пазители на социализма и на съветския народ. А какво всъщност виждах, освен една банда раболепни лакеи, напарфюмирани и потни, в скърцащи нови обувки и старателно изгладени костюми, които приличаха на ученици, изгубили ума и дума на първия си бал.