Архивът на Берия

— Нека да ти кажа нещо, mon cher. Вие англичаните и американците оценявате работата на тайните ви служби според това какви шпионски романи сте прочели. При това въпросът е дали вашият герой пие полска водка или злодеят си поръчва червено вино с рибата. Чиста фантазия! Ти не знаеш нищо за истинското състояние на нещата, независимо какво ти е разказал твоят приятел в Сайгон.

— А ти наистина ли знаеш? За КГБ например. — Седнах отново върху парапета на терасата срещу него. — Разкажи ми за КГБ, Борис.

Той ми хвърли един подозрителен поглед, след това си сипа остатъка от виното — облачножълто като проба урина.

— Аз не съм специалист, нямам никакъв личен опит — предпазливо започна той. — Но мога да ти кажа, че те не са така безпогрешни, както си мислят повечето хора на Запад. Ето да кажем типичен пример с една случка, свързана със съветското нашествие в Чехословакия през шейсет и осма. Министър на външните работи по онова време е Иржи Хайек, който бил в Югославия, когато научил вестта, и отлетял направо за Ню Йорк, изправил се на трибуната в ООН и се нахвърлил срещу агресорите. Това засегнало Москва и от КГБ се разтичали, опитвайки се да изнамерят някакви компромати за министъра. Решили, че са извадили късмет, тъй като според архивите им Иржи Хайек бил псевдоним на някакъв автор, чешки евреин, чието истинско име било Карпелес и той се прочул по времето на „Дубчековата пролет“ със своите, така да се каже, „либерални“ възгледи. Съветската преса веднага го изобличила като ционистки шарлатанин и подкрепила обвиненията си с цитати, показващи неговото „антисъветско отношение“. Сякаш всичко вървяло по мед и масло — особено като се вземе предвид антисемитската струна, която винаги се слуша с удоволствие в Русия, — докато външният министър не заявил, че Карпелес е съвсем друг човек, емигрирал в Израел доста преди нашествието на руснаците. КГБ просто били объркали архивите си. В крайна сметка те се извинили на министъра — нещо немислимо по времето на Берия.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че КГБ са не само некомпетентни, но и вежливи?

— Казвам ти просто, че като всички големи организации и те понякога стават жертва на собствената си бюрокрация. Мислят си, че ако нещо го няма в архивите им, то не съществува изобщо. А влезе ли нещо в тези архиви, вече се превръща в евангелие. Нямат никаква гъвкавост и въображение, от един момент нататък са повече чиновници, отколкото тайни агенти. ЦРУ са същите. Сигурно си срещал хора от ЦРУ във Виетнам?