Хладнокръвна ярост [bg]

— Вие като че ли се страхувате, че ако не тръгне сега, вече никога няма да го направи.

Тя въздъхна.

— Въпреки всичко това — обхвана тя стаята с жест, — въпреки цялата тази красота то може да израсне в нея като тумор. Къща без врати. Повярвайте, знам какво говоря.

Това ме стресна. Помислих си, че не е забелязала, но тя ме попита:

— Какво има?

— Тази фраза, която току-що употребихте — къща без врати. Когато я лекувах, Мелиса често рисуваше къщи без врати и прозорци.

— О! — възкликна тя. — О, божичко! — докосвайки джоба, където беше инхалаторът.

— Изговаряли ли сте тези думи някога пред нея?

— Не мисля… Би било ужасно, ако съм го правила, нали? Да натрапвам такива образи в главата й.

— Не е задължително — отвърнах. — Аз й дадох конкретен образ. Когато започна да се оправя, тя започна да рисува къщите с врати и прозорци. Съмнявам се дали това място ще бъде за нея такова, каквото е било за вас.

— Откъде сте толкова сигурен?

— В нищо не съм сигурен — меко отвърнах аз. — Просто си мисля, че не бива да приемаме, че вашият затвор е и неин.

Пауза.

— Значи мислите, че може да остане да живее тук?

— Междувременно…

— Какво значи междувременно?

— Ами толкова, колкото е необходимо, за да свикне с мисълта, че трябва да замине. От това, което съм виждал преди девет години, тя е доста добра с крачките напред.

Тя не каза нищо и погледна триметровия старинен часовник, облицован с черупки от костенурки.

Казах:

— Може би просто са излезли да се повозят малко.

— Ноел още не си е свършил работата — отвърна тя, като че ли това обясняваше всичко.

Тя се изправи, разходи се из стаята, после отиде до прозореца и известно време гледа навън. След това се извърна и отново погледна часовника.

— Надявам се, че скоро ще се върнат.