Мираж [bg]

— Каза, че името ти е Амани, нали така? — попита ме Фурат, а аз кимнах. — Теб ли видях на Заключителния бал, или братовчедка ми?

— Мен.

Тя се отдръпна назад, а очите й се разшириха леко.

— Можеш да ме смяташ за дълбоко впечатлена — засмя се тя. — Приличаше на Нейно кралско височество до мозъка на костите.

Ухилих се широко.

— Твоят братовчед не е съгласен.

Тя махна с ръка.

— Не всички се взираме за капани във всеки валс.

— Не всички имаме нужда да го правим — намеси се Идрис. — Но ти беше много добра, Амани. Почти не го вярвах, докато не подложи разказваческите ми умения на острата си критика.

— Не бъди толкова нетърпимо скучен тогава — отвърнах, като се опитах да потисна смеха си.

„Ако Хуснаин беше с мен, щеше да си изкара прекрасно“ — помислих си. Той обожаваше да се смее, и още повече когато го правеше на чаша чай и хубави ястия. А с Идрис биха се спогодили чудесно. Или поне на брат ми щеше да му е забавно да го взима на подбив за нескопосаните преводи и разкази.

Вдовицата ни наблюдаваше, най-после отпусната, а на лицето й беше изписана мека усмивка.

— Старият ти живот сигурно ти липсва много — деликатно каза Фурат. — Старото ти… аз.

— Трудно е. По-трудно от всичко, което предполагах, че ще ми се наложи да преживея — отговорих честно. Осъзнах, че не съм се чувствала така спокойна от навечерието на пълнолетието си. — В Уздад можах да си отдъхна.

— Заслужено — отбеляза Фурат. — Радваме се, че си тук с нас.

Вдовицата се изправи на крака, а старите й кости изпукаха тихо.

Идрис скочи и се пресегна за бастуна й, но тя махна с ръка да го спре.

— Не. Момичето. Амани. Отдавна не съм се разхождала в градината.

Принцът протегна бастуна към мен с усмивка. Усетих как ъгълчетата на устните ми неволно се повдигат в отговор. Когато станах и взех бастуна, той ме стисна за ръката.

— Благодаря ти — прошепна.

— Няма нужда от благодарности за онова, което е дадено доброволно.

— Доброволно, но не и лесно. Наясно съм с това.

За миг се втренчихме един в друг и пак ме обля топлина, нова и силна.

— Върви — каза той най-после. — Вдовицата те чака.