![Оставих те да си отидеш [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/9/ostavih-te-da-si-otidesh-bg-download.jpg)
Оставих те да си отидеш [bg]
- Автор: Макинтош Клер
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2077-2
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оставих те да си отидеш [bg]». Краткое содержание книги:
Възхитително добър роман. Лий Чайлд
Ужасяващо и завладяващо четиво с главозамайващ обрат, който ме смаза. Толкова го харесах, че не исках да приключва. Питър Джеймс
Въздействащ, завладяващ и състрадателен. Паула Хоукинс, автор на Момичето от влака
Наблюдавам мъжа, докато сипва яхния в две чинии и избърсва с кърпа плота, където е разсипал, но в крайна сметка оставя по-голямо петно след себе си.
Пренася горещите чинии до масата и слага едната от тях пред мен.
– В общи линии, яхнията е единственото, което мога да готвя – казва извинително Патрик. – Надявам се да ти хареса. – Сипва малко от храната в метална купичка. Като по команда в кухнята се появява Бо и изчаква търпеливо, докато му сложат да яде.
– Още малко, приятелче – казва Патрик, взима една вилица и започва да бърка месото, за да го охлади.
Поглеждам надолу, за да прикрия усмивката си. Човек може да си извади много изводи за хората, от начина, по който се отнасят с животните, и това ме кара да изпитвам все по-топли чувства към Патрик.
– Изглежда много вкусно – казвам аз. – Благодаря ти. – Не си спомням кога за последно някой е правил нещо за мен. Винаги аз съм готвила, чистила, подреждала. Толкова много години съм се опитвала да създам едно щастливо семейство, само за да видя как то се разпада около мен.
– Рецептата е на майка ми – отвръща Патрик. – Опитва се да разнообрази диетата ми всеки път, когато ми идва на гости. Смята, че когато не е тук, живея предимно на пица и чипс, също като баща ми.
Засмивам се.
– Тази есен ще се навършат четиридесет години, откакто са заедно – казва мъжът. – Направо не мога да си го представя, ти можеш ли?
Не мога.
– Някога бил ли си женен? – питам аз.
Погледът на Патрик помръква.
– Не. Едно време си мислех, че мога да го сторя, но нещата се объркаха.
Настъпва кратко мълчание и мисля, че виждам облекчение на лицето на домакина си, когато не продължавам да задълбавам темата.
– Ами ти?
Поемам си дълбоко въздух.
– Бях омъжена за известно време. В края на краищата искахме различни неща. – Колко по-сериозно всъщност беше всичко.
– Живееш доста изолирано в "Блейн Кеди" – казва Патрик. – Това не те ли притеснява?
– Харесва ми. Мястото е много красиво, а и Бо е с мен да ми прави компания.
– Не ти ли става самотно, няма никакви къщи наоколо?
Сещам се за неспокойните нощи, когато се събуждам с писъци и до мен няма никой, който да ме успокои.
– Двете с Бетан се срещаме доста често – отвръщам аз.
– Тя е добра приятелка. Познавам я от години.
Чудя се колко близки са били Патрик и Бетан. Той започва да ми разказва история, когато двамата са заели лодка от бащата на Патрик, без да го питат, и са отплавали с нея.
– След няколко минути ни видяха. Баща ми беше скръстил ръце до бащата на Бетан. Знаехме, че ще имаме много неприятности, така че останахме в лодката, а те на брега. Стояхме в това положение с часове.
– Какво се случи?
Патрик се засмя.
– Предадохме се, разбира се. Върнахме се на брега и се изправихме срещу тях. Бетан беше с няколко години по-голяма от мен, така че тя отнесе повечето от порицанията, а аз бях наказан за две седмици.
Усмихвам се, докато той си спомня с весела тъга за наказанието. Представям си го като момче, с разрошена като сега коса и глава, пълна с идеи за пакости.
Празната ми чиния е заменена от ябълков пай с яйчен крем. Ароматът на гореща канела изпълва устата ми със слюнка. Загребвам крема от маслената глазура и го изяждам. Започвам да си играя с десерта, за да не изглеждам груба.
– Не ти ли харесва?
– Чудесен е – отвръщам аз. – Просто не ям сладко. – Трудно е да наруша навиците си.
– Не знаеш какво изпускаш. – Патрик изяжда десерта си на няколко хапки. – Не съм го правил аз. Едно от момичетата на работа ми го донесе.
– Съжалявам.
– Не, наистина, няма проблем. Ще го оставя да изстине и после Бо може да го излапа.
Ушите на кучето настръхват, когато чува името си.
– Той е чудесно куче – казва Патрик, – а и е щастливец при това.
Кимам в съгласие, макар Бо да има нужда от мен също толкова, колкото и аз имам нужда от него. Аз съм щастливката в случая. Патрик е забил единия си лакът в масата и брадичката му е легнала в дланта му, докато гали кучето. Отпуснат и доволен: това е един мъж, който не е изпълнен с тайни и болка.
Той вдига поглед и забелязва, че го гледам. Става ми неловко и отмествам очи, които се натъкват на нова поредица от рафтове в ъгъла на кухнята.
– Още книги?
– Не мога да се спра – отвръща ухилен Патрик. – Там са предимно готварски книги, които майка ми ми е давала през годините, макар че има и няколко криминални романа. Чета всичко със свестен сюжет.