Загадката на катакомбите [bg]

Той изтръпна.

Роберт...?

Нима някой каза Роберт? Той се изправи и седна в леглото. Нима му се причу? Кой можеше да е това? Мама? Медицинската сестра?

Анджелина?

Той седеше и очакваше отново да чуе името си.

- Анджелина? - каза той. Със собствения си глас. Но не този глас трябваше да използва. Те не разговаряха по този начин. Не той и Анджелина. Робърт затвори очи и се концентрира. Ако гласът, който беше чул, беше на Анджелина, то той трябваше да й отговори чрез мислите си.

- Анджелина? Тук ли си?

Той отвори очи и я потърси.

Първо: нищо.

Но тогава като че въздухът в стаята се измести на милиметър. Като че натежа.

- Роберт...

Шепот. В главата му.

През стаята премина лек полъх. Като че тъмнината и въздухът се бяха наговорили и се движеха в една и съща посока. Красиви цветове изпълниха цялата стая. Плуваха през нея. Като дъга. Тогава видя Анджелина. Беше толкова неясна и отдалечена. Прозрачна.

Лека-полека тя стана по-ясна, контурите й се очертаха.

- Анджелина, наистина ли си ти?

Дълго време двамата само се гледаха. Роберт дишаше тежко. Усещаше как сърцето му биеше толкова силно, че щеше да изскочи.

- Има те!

По устните й се прокрадна усмивка. Роберт започна да се смее. Не знаеше защо. Просто беше толкова щастлив.

- Анджелина, трябва да ти кажа нещо!

Дълго време търси точните думи.

- Мисля, че и аз съм живял някога. Преди.

- Всички сме живели преди, Роберт. И всички ще живеем отново.

Погледите им се срещнаха. Той сведе поглед. Не знаеше откъде да започне.

- Трябва да ти разкажа нещо - отново търсеше думите, - в един от животите си съм бил Хорации. Той е бил от хората, които са те преследвали. Хораций е искал да те убие, Анджелина! Аз съм искал да те убия!

- Сега си Роберт! Не трябва да отговаряш за делата на Хораций.

Той затвори очи.

- Прости ми!

Тишина.

Роберт въздъхна.

- Има още нещо.

Очите му се напълниха със сълзи.

- Аз провалих всичко. Изгубих украшенията. И двата амулета. Няма ги. Украшенията изчезнаха след злополуката. Трябваше да ги пазя по-добре, но... ги изгубих!

Въпреки това тя се усмихна. И поклати глава.

Тогава Роберт ги видя. Двете украшения. Анджелина ги носеше в ръцете си. Те блестяха на лунната светлина.

Украшенията?

- Не помниш ли, Роберт? Аз ти помогнах да дишаш. И да успееш да се освободиш от колана! А след това, преди да дойдат полицаите и да те приберат, ти ми даде украшенията.

- Така ли?

- И двете.

- Защо две, Анджелина?

- Преди 2000 години Исус Христос дал едно украшение като подарък на майка си Мария. Светата звезда. Когато Исус бил разпнат, Мария разчупила звездата на две. Запазила едната половина: