Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Късно е вече, мила. Най-добре да поспим малко.
— Крофт, мисля, че трябва да говорим.
Той се приведе и я целуна по устните, за да я накара да замълчи.
— Не тук. Не сега. Заспивай, мила.
— Но, Крофт…
Той доближи устни до ухото й:
— И стените имат уши!
— О! — Очите й леко се разшириха. Очевидно за малко бе забравила възможността да има скрити микрофони.
— Заспивай — неумолимо повтори той и се усмихна, когато тя тихичко въздъхна и послушно затвори очи.
Крофт изчака да минат четиридесет и пет минути, преди неохотно да се освободи от нежното й тяло, сгушено в него. После стана внимателно, за да не я събуди, отиде обратно в стаята си и навлече дънките си.
Излезе в коридора. Вече беше привикнал със смълчаните му сенки. Просто трябваше да се превърне в една от тях. Нямаше да използва стълбите. Прекалено голяма беше вероятността под килима да има сензорни устройства, които да усетят присъствието му.
Крофт се залови за парапета на площадката, изпробва го с ръце и с лекота го прескочи. За момент увисна, хванат за него, и внимателно се ослуша. Тъй като не чу никакви тревожни звуци, той се спусна надолу. Само след миг безшумно скочи на първия етаж на къщата.
Оставаше още един етаж по-надолу.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Мърси се събуди посреднощ с чувството, че нещо не е наред. Успя да разбере какъв е проблемът в момента, в който протегна крак под завивките.
Крофт го нямаше.
Мърси веднага седна, побесняла от яд. За кой, по дяволите, се мисли той, че влиза в спалнята й когато намери за добре, преминава през леглото й с бръснещ полет и после се измъква пак, още преди да се е зазорило?
След като се измъкна от завивките, тя прекоси стаята, грабна лекия си пеньоар и се запъти с бързи крачки към затворената свързваща врата. Премина от другата страна и спря, за да даде възможност на очите си да свикнат с различните сенки в стаята. Не й трябваше дълго време да разбере, че Крофт го няма.
Раздразнението й премина в ужас. Мърси посегна към вратата за опора. Беше забравила, че Крофт все още смята мисията си за незавършена. Тя може и да не се съмняваше действително в честността и почтеността на Гладстоун, но Крофт не бе толкова лесен за убеждаване. Вероятно бе тръгнал да търси доказателства.
В главата й нахлуха картини на това как той ще бъде унизително хванат на местопрестъплението и какви срамни, неудобни обяснения ще последват. Добре можеше да си представи какво ще се случи, ако Далас или Ланс го заловяха да ровичка из чекмеджетата в писалището или да се опитва да отвори ключалката на хранилището с книгите.
Хранилището.
Там трябва да бе отишъл. Ако Крофт бе навън и дебнеше из къщата, той без съмнение се бе отправил точно към хранилището. Веднъж й бе казал, че първия път проследил Еган Грейвз благодарение на слабостта му към колекционирането на книги. Освен това бе пояснил, че смята да започне сегашните си разследвания, като се опита да разгледа по-добре колекцията на Гладстоун, за да може да я сравни с това, което му бе известно за предпочитанията на Грейвз при купуването на книги. Но само Господ можеше да им помогне, ако домакините го заловяха да рови из хранилището. Мърси знаеше със сигурност, че няма да проявят особено разбиране.
Затова реши да не губи повече време в напразно безпокойство. Трябваше да открие Крофт и да го довлече обратно в стаята му, преди и двамата да се озоват в неудобното положение да обясняват на Гладстоун, че не са се опитвали да го ограбят под носа му.
Така или иначе, изглежда, Крофт бе твърдо решен да прекрати едва започналата й кариера в търговията с редки книги. Вероятно би бил готов да пожертва всичко, само за да довърши глупавата си отмъстителна мисия.
Крофт прекалено много държи на думата си, реши Мърси, когато излезе в коридора и на пръсти заслиза по стълбите. При определени обстоятелства това не би било никак лошо. Ако я обикнеше, например.
Понякога се държеше ужасно, но тя в никакъв случай не се съмняваше в почтеността на мотивите му. Той не беше като Аарон Сандърс, решил да краде от нищо неподозиращите си, доверчиви жертви. Крофт приключваше мисията си на отмъщение, продължила цели три години.
Нито от първия, нито от втория етаж се чуваше някакъв звук. Мърси облекчено въздъхна и за момент остана на първото стъпало, което водеше към тропическата градина с басейна. Като се увери, че никой не я е чул да върви по коридора, тя заслиза по стълбите. Слава богу, че доберманите не бяха домашни кучета. Сигурно сега сновяха на стража по двора.
Стъклените врати към тъмната градина се отвориха в момента, в който хвана дръжката. Мърси премина през тях и стъпи върху малката платформа. Осветлението в самия басейн бе все още включено, но гъстите растения тънеха в непроницаема тъма. Дори нямаше никакви прозорци, които да пропускат поне малко лунна светлина. Виждаше се само зловещото сияние на плувния басейн. От мястото си върху платформата Мърси различаваше части от басейна, който се виеше сред надвисналите върху него папрати и широколистни палми. Синият оттенък на светлината изглеждаше странно неестествен.