Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
Софи обичаше апартамента си на най-горния етаж, който макар и малък, беше светъл и с много въздух и беше приятно модернизиран от собственика с бежови килими от стена до стена, стени в кремавобяло и модерни кремави ленени завеси и щори. Тя го беше украсила с афиши в рамка на някои филми на „Блайндинг Лайт Продакшънс“ и с големи черно-бели мрачни скици на лицата на някои от любимите й звезди. Имаше скица на Джони Деп, Джордж Клуни, Брад Пит и любимата й, на Хийт Леджър, която се мъдреше на почетно място на стената срещу леглото й.
Софи включи телевизора, запрехвърля от канал на канал и намери „Американски идол“ — шоу, което наистина обичаше. С увеличен звук, отчасти за да удави звука на телевизора на мисис Харсент и отчасти за да може да го чува в бокса, тя извади бутилка новозеландско вино „Совиньон“ от хладилника, отвори я и си наля чаша. После разряза авокадото, махна костилката и я пусна в кошчето за боклук, преди да го поръси с лимонов сок.
Половин час по-късно, след освежителна баня, тя седеше подпряна на леглото си в размъкната тениска, със салатата си от авокадо и скариди и вече трета чаша от виното на скута си, като гледаше как един неприятен тип, приличащ на интелектуалец, с огромни очила, беше успял да стигне до шестдесет и четири хиляди лири стерлинги в играта „Кой иска да стане милионер?“, която тя записваше от началото на седмицата. Най-сетне, докато небето постепенно потъмняваше зад прозореца й, денят й беше започнал да се оправя.
Софи не чу как във входната врата се превъртя ключ.
33
Застанал в празната хотелска стая, Рой Грейс набра номера на мобилния телефон на Брайън Бишоп. Веднага го прехвърлиха на гласова поща. „Мистър Бишоп — каза той. — Обажда се старши детектив Грейс. Моля ви, обадете ми се веднага, след като получите съобщението.“ И си остави номера. После позвъни на Линда Бъкли долу във фоайето.
— Нашият приятел имаше ли някакъв багаж?
— Да, Рой. Пътна чанта и чанта за документи… за лаптопа.
Грейс и Брансън провериха всички чекмеджета и шкафове. Нямаше нищо. Каквото и да беше донесъл тук, Бишоп го беше взел със себе си. Грейс се обърна към дежурния управител.
— Къде е най-близката евакуационна стълба?
Мъжът, който носеше идентификационна значка с надпис „РОЛАНД РАЙТ — ДЕЖУРЕН УПРАВИТЕЛ“, ги поведе по някакъв коридор към вратата на евакуационната стълба. Грейс я отвори и погледна надолу, където металните стъпала слизаха в двор, пълен с кофи за боклук на колела. Носеше се силна миризма на готвено. Той затвори вратата, като мислеше трескаво. Защо, по дяволите, Бишоп се беше измъкнал отново? И къде е отишъл?
— Мистър Райт — каза той, — трябва да проверя дали някой е телефонирал на нашия гост Стивън Браун или пък той се е обаждал по телефона, докато е бил тук.
— Няма проблеми… можем да слезем в моя офис.
Десет минути по-късно Грейс и Бенсън седяха във фоайето на хотела с Линда Бъкли.
— Окей — каза Грейс, — търсили са го по телефона в пет и трийсет — той погледна собствения си часовник. — Приблизително преди два и половина часа. Но нямаме информация кой е бил. Той не се е обаждал от телефона на хотела. Може би е използвал мобилния си телефон… но не можем да разберем това, докато не получим разпечатките… което ще стане най-рано в понеделник, съдейки по предишния ни опит с телефонните компании. Измъкнал се е с багажа си, вероятно по евакуационната стълба, като преднамерено те е избегнал. Защо?
— Един невинен човек не се държи така — каза Глен Брансън.
Дълбоко замислен, Грейс слабо кимна в потвърждение на този очебиен коментар.
— Носел е със себе си две чанти. Пеш ли е отишъл някъде, или е взел такси?
— Зависи къде е отишъл — каза Брансън.
Грейс изгледа колегата си с поглед, който обикновено пазеше за малоумни.
— Та къде е отишъл, Глен?
— У дома? — каза Линда Бъкли в опит да помогне.
— Линда, искам да се свържеш с местните компании за таксита. Обади се на всички. Виж дали някое такси е качило мъж, който да отговаря на описанието на Бишоп, в близост до този хотел, някъде около пет и двайсет — пет и трийсет днес следобед. Виж дали някой е поръчал тук да дойде такси. Глен, провери персонала. Питай дали някой е видял Бишоп да се качва в такси.