Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
Бях приятни, свестни хора, все още влюбени един в друг след трийсет години брак; все още се държаха за ръце, когато се разхождаха. Имаха малък бизнес за внос на ръчни дантелени покривчици, салфетки и покривки за маса от Франция и Китай, които продаваха на панаирите за занаятчийска продукция. Движеха всичко от малката си виличка и място близо до Орфорд в Съфолк, като използваха за склад един хамбар. Утре можеше да хване влака, за да иде да ги види. Винаги се радваха, когато си идваше за съботата и неделята, но тя не беше сигурна желаеше ли тя самата да прекара така почивните дни.
Изобщо не беше сигурна какво иска в момента. Изненадващо, но за пръв път, откакто се бяха запознали, знаеше, че вече не иска Брайън. Беше прав да не се срещне днес с нея. И нямаше начин тя да седи зад кулисите като лешояд, изчаквайки погребението и приличния период на траур. Да, харесваше го. Наистина го харесваше. Всъщност го обожаваше. Той я възбуждаше — отчасти, окей, защото се ласкаеше, че този по-възрастен, невероятно привлекателен и преуспяващ мъж й трепереше… но беше и невероятен любовник, макар и малко изчанчен. Абсолютно най-добрият, който бе имала някога в ограничения си опит, както признаваше самата тя.
Едно от нещата, които умът й не можеше да побере, беше, че отричаше да са преспали снощи. Може би се тревожеше, че подслушваха телефона му? Или отричаше от скръб?
Тя реши, че в процеса на узряването си започваше да разбира, че мъжете понякога са странни същества. Може би винаги.
Софи зарея поглед отвъд игрището на плажа. Плажът като че ли беше пълен с двойки. Гаджета, които се целуваха, натискаха, вървяха ръка за ръка, смееха се, разпускаха, очакваха почивните дни. В морето все още имаше много лодки. Седем и половина часът; още малко и щеше да се стъмни. Още няколко седмици щеше да има по-светли вечери, преди неотклонното настъпление на зимния мрак.
Изведнъж безпричинно потръпна.
Премина покрай останките от Уест Пиър. Толкова време й се струваше грозна гледка, но сега беше започнала да го харесва. Вече не изглеждаше като рухнала сграда. Вместо това почернелият от огъня скелет й приличаше на гръдната клетка на някакво чудовище, излязло от дълбините. За миг си помисли, че някой ден хората ще възкликнат от изумление, когато видят цялото море пред Брайтън изпълнено с подобни създания.
Колко странни представи минаваха понякога през главата й. Може би защото четеше твърде много сценарии за филми на ужасите. Може би съвестта й я наказваше за лошото нещо, което правеше. Да спи с женен мъж. Да, абсолютно, изцяло и безпрекословно това беше лошо.
Когато сподели с най-близката си приятелка, първата реакция на Холи беше възбуда. Заговорническа радост. Най-хубавата тайна в света. Но после, както винаги ставаше с Холи — практично момиче, което обичаше да обмисля нещата, — излязоха наяве всички отрицателни страни.
Някъде между покупката на едно зряло авокадо, няколко екологично чисти домата, кутия готов атлантически коктейл със скариди и стигането до входната врата тя реши много твърдо, че ще прекъсне връзката си с Брайън Бишоп.
Трябваше само да изчака по-тактичен момент. Междувременно си спомни за тазсутрешното съобщение от Холи с предложение за парти утре вечер. Това би било разумно. Да отиде на парти и да прекара вечерта с хора на нейната възраст.
Апартаментът й беше на третия етаж в една доста овехтяла викторианска сграда близнак, малко на север от оживената търговска улица „Чърч Роуд“. Бравата на входната врата се беше разхлабила толкова в изгнилото дърво, че всеки можеше да я отвори с един рязък тласък, който да измъкне винтовете от дървото. Хазяинът й, дружелюбен миниатюрен иранец, вечно обещаваше да я поправи, също както обещаваше да поправи капещото клозетно казанче, но така и не правеше нищо.
Когато отвори вратата, я посрещна миризма на влажни килими, слаб мирис на китайска храна и силен мирис на наркотик. От другата страна на вратата, която водеше към апартамента на приземния етаж, долиташе бесен тътен, ритмичен басов бийт. Пощата беше пръсната върху износения килим в антрето, недокосната на мястото, където беше паднала тази сутрин. Тя коленичи и я провери. Все същите маломерни менюта за пици, оферти за летни разпродажби, обявления за концерти, застраховка на дома и цял тон други боклуци, с няколко лични писма и сметки между тях. Подредена по природа, Софи ги раздели на две купчини — едната с боклуците, а другата с истинската поща — и ги сложи на полицата. После се промъкна покрай два велосипеда, които задръстваха по-голямата част от коридора, и тръгна по оплешивяващите стъпала на стълбището. На първия етаж чу телевизора на мисис Харсент. Сочен студиен смях. Мисис Харсент беше симпатична възрастна дама на осемдесет и пет години, която — за неин късмет с тези шумни студенти под нея — беше глуха като пън.