Митични представи
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: Митични приключения #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Митични представи». Краткое содержание книги:
Дори и някой да забеляза горящите каруци, на практика никой не се позабави.
— Ехе-хе-хей! — възкликна Аякс и ме тупна по гърба. — Туй свърши работа. Глей ги как търчат. Тез приятели комай никогиш по-рано не са виждали перверт.
— Вероятно наистина не са виждали — подметнах аз, докато се опитвах с разтъркване да възстановя що-годе чувствителността на рамото си.
— Знайш ли — провлече глас стрелецът, присвивайки очи към сцената под нас, — дойде ми нещо наум. Тия момчета офейкаха толкоз бързо, че забравиха да сигнализират на когото и да било. Мислиш ли, че ще можем да го сторим вместо тях?
— Как? — попитах.
— Е — ухили се той, — аз разпознавам сигналите, пък ти си магьосник. Ако ти кажа какъв сигнал да подадеш, мож’ ли го направи? Без никой да го държи.
— Сигурно ще успея — съгласих се. — Какво ще ни трябва за целта?
— Чакай да се сетя — навъси вежди стреландецът. — Ще ни трябват един череп, две ивици червен плат, една черна топка, една…
— Спри малко, Аякс — казах, като вдигнах ръка. — Смятам, че има по-лесен сигнал, който те ще разберат. Гледай сега.
Изпратих нататък нова струя енергия и платформата на кулата избухна в пламъци.
— Мислиш ли, че ще разчетат съобщението? — подсмихнах се аз.
Аякс наблюдава втренчен известно време горящата кула.
— Доста те бива за това, младо — промърмори той най-подир. — Да изпратиш огън толкова надалеч.
— Аха — започнах скромно, — ние, магьосниците, можем…
— Разбира се — продължи старецът. — Щом умееш да вършиш туй, значи всъщност ний с Черньо не сме ти трябвали, за да се справиш с тези каруци, нал’ тъй?
Схванах грешката си прекалено късно.
— Аякс, аз…
— Много ми е чудно, що си даде всичкия тоя зор само да ме убедиш, че не съм безполезен.
— Ти не си безполезен — ревнах насреща му. — Това, че просто понякога не си необходим, не означава, че си безполезен. Може и да съм млад, но съм достатъчно възрастен, за да го знам.
Аякс ме гледа някое време, сетне изведнъж се усмихна.
— Да пукна, ако не си прав, мла… Скийв — разсмя се той. — Май и аз го знаех, ама замалко съвсем го забравих. Дай мъничко вино от таз бъчонка, дет’ е привързана към твоя дракон. Ще ми се да ти се отблагодаря както се полага, задет’ ми го напомни.
Към лагера си тръгнахме заедно.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА:
Командната верига е гръбнакът на военната структура и тя трябва стриктно да се спазва.