Митични представи

С тези думи Аякс се завъртя на пети и отпраши в тъмнината.

Рискът беше пресметнат, но все още бях плувнал в студена пот заради гнева на възрастния мъж. Освен това съзнавах, че останалите от групата са се вторачили в мен с мълчаливо очакване.

— Предполагам, че сега се чудите защо го направих — рекох им с усмивка.

Надявах се на отговор, ала мълчанието не се наруши.

— Благодарен съм за всичките ви добри съвети и се надявам, че ще продължите да ги давате и в бъдеще. Но тази войска я водя аз и окончателните решения трябва да вземам аз.

С крайчеца на окото си забелязах, че Аахз повдига вежда, обаче не му обърнах внимание.

— Всички, включително и Аякс, казвахте, че ако го пусна да си тръгне, ако го върна на Дева, няма да стане нищо лошо. Не съм съгласен. Това щеше да му отнеме единственото, което годините са му оставили недокоснато… гордостта. В неговите очи така щяха да се потвърдят най-лошите му страхове — че той се е превърнал в безполезен старец.

Огледах малката си аудитория. Никой не смееше да вдигне взор, за да не срещне моя.

— Да, той може да бъде убит. И какво от това? Аякс е приемал същия риск във всяка война, в която е участвал. По-скоро ще го пратя в някоя битка, знаейки със сигурност, че ще загине, отколкото да го обрека на жива смърт като някакво отдавна залязло минало величие. По този начин той има шанс и като негов работодател аз чувствам, че му дължа този шанс.

Поспрях, за да си поема дъх. Всички отново ме гледаха — явно очаквайки следващите ми думи.

— И още нещо — изръмжах. — Не искам да чувам повече никакви забележки, че Аякс бил безполезен. Тоя стар мъж продължава да си служи е лъка по-добре от всеки друг, когото съм виждал. Ако не мога да намеря способ да го използвам ефективно, това ще е моя грешка като тактик, а не негова! Аз си имам своите кусури, но не възнамерявам да укорявам за тях Аякс, нито пък който и да е от вас.