Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Френските балони могат да се издигат до 1830 м при скорост на вятъра 20 км/ч и по тези показатели надминават германските. Към края на войната вече става очевидно, че балоните не могат да съперничат на самолетите, и отново потъват в забвение. По време на Студената война настъпва кратък ренесанс за балоните. През 1956 г. САЩ пускат неколкостотин балона с фотокамери, които тръгват от Западна Европа към територията на Съветския съюз като част от секретната програма с КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ ДЖЕНЕТРИКС. Целта на американското разузнаване е балоните да прелетят и да направят снимки над територията на Съветския съюз и страните от Източния блок, като след това кацнат в западната част на Тихия океан. Програмата е отменена само месеци след началото й поради съветския протест от 1956 г., в който се заявява, че САЩ нарушават въздушното пространство с балони. Като доказателство на изложение в Москва са показани 250 балона и кошници за апаратурата. Според съветските специалисти радиоуправляемите балони „могат да прекосят цялата територия на Съветския съюз за 7–10 дни и след това да пуснат с парашут съответните фотокамери на предвиденото място“. Съветски говорител твърди, че всеки балон е снабден с екипировка с приблизително тегло 680 кг и с предавател, който подава сигнали на определени интервали. Когато достигне крайната цел, земната станция подава радиосигнал, след който фотокамерата се спуска с парашут на земята. Ако се приводни, уредът остава да се носи над водата, а авариен предавател подава сигнали, с които насочва търсещите.
Тези балони могат да поддържат постоянна височина и се пускат така, че да следват познати въздушни течения. Камерата записва координатите на всяка снимка. Според съветски източник филмът е достатъчен за 450–500 снимки. Руснаците предлагат награда за всеки, който открие балон и го предаде на властите.
През 1958 г. Айзенхауер одобрява Проект 461L, след като се убеждава, че с нов вид горивна камера балоните ще могат да летят достатъчно високо, за да не бъдат забелязвани. След протест на руснаците той е принуден да преустанови проекта.
Бамфорд, Джеймс
Писател и репортер, специализирал се в журналистически разследвания, издава „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982) с подзаглавие „Очерк за най-секретната американска агенция“. Това е първата и най-подробна книга за АНС.
Бамфорд е един от малкото експерти по въпросите на АНС, без да е имал нещо общо с нея. Той е продуцент на новините в Ей Би Си нюз, където отговаря и за журналистическите разследвания. Писал е на теми, свързани с шпионажа от времето на Студената война до военните престъпления в Босна.
„Замъкът на загадките“ е резултат от това, което Бамфорд нарича „пороя след Закона за свобода на информацията“ — интервюта и уморително търсене на информация не само по документи, но и по клюки от Конгреса. Изключително секретната АНС съвсем не е очарована от появата на книгата, въпреки че тя се превръща в учебник и наръчник по разузнаване и международна политика в Националния колеж по разузнаване и сигурност, в Йейлския университет и много други учебни заведения. В Конгресната библиотека през 1995 г. са описани само 12 книги, които засягат АНС — 4 от тях са различни издания на „Замъкът на загадките“. Само като сравнение — за ЦРУ има 522 книги.
Любопитното във враждебното отношение на АНС към книгата е, че Бамфорд, адвокат по образование, подава молба съгласно Закона за свобода на информацията, за да види досието си в АНС. Отговорено му е, че такова не съществува. Но той си спомня, че е виждал папка с КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Ескуайър, и подава нова молба съгласно същия закон, за да получи документите в нея. Този път АНС отговаря положително и му изпраща стотици цензурирани документи, от които личи, че Бамфорд и книгата му са били обсъждани не само от АНС, но и от Главната прокуратура и в Белия дом и че са били правени неуспешни опити да се доберат до коректурите преди публикацията.
Банда от покрива
Жаргонен израз за американските военноморски кадри и морските пехотинци, обучени за АНАЛИЗ НА РАДИООБМЕНА и КРИПТОАНАЛИЗ преди Втората световна война. Терминът произлиза от бетонното укрепление на покрива на шестото крило на сградата на военноморския флот на булевард Конститюшън във Вашингтон, където се провеждат учебните часове.
Обучението по радиообмен и криптоанализ започва през 1928 г. Специално подбрани радисти от военноморския флот и от морските пехотинци са изпратени на 3-месечен курс по радиопрехващане и по морзова азбука, използвана от японците.