Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Бакатин произлиза от заможно сибирско семейство. Става член на комунистическата партия през 1964 г., постепенно се издига в партийната и държавната йерархия и през 1988 г. е назначен за министър на вътрешните работи. В съответствие с политиката на Горбачов за „гласност и преустройство“ той уволнява много кадри на КГБ, включително собствения си син. Отхвърля намесата на комунистическата партия в работата на милицията. Заявява, че ще премахне шпионирането в страната и ще даде на гражданите достъп до досиетата на КГБ. Но през декември 1990 г. опонентите на Горбачов го принуждават да уволни Бакатин.
Бакатин става съветник на Горбачов по въпросите на националната сигурност и е избран за депутат в руския парламент. През 1991 г. Борис Елцин му предлага да му бъде кандидат за вицепрезидент, но Бакатин отказва.
По време на августовския преврат Бакатин е член на руския парламент и на Националния съвет за сигурност. След събитията веднага подава оставка в знак на протест, но променя решението си на следващия ден. Присъединява се към групата на ЕВГЕНИЙ ПРИМАКОВ, която настоява войските да бъдат изтеглени от Москва, за да се избегнат евентуални кръвопролития. На 21 август отново подкрепя групата на Примаков в дейността й да предотврати евентуално замисленото убийство на Горбачов.
След завръщането си в Москва Горбачов го назначава за председател на КГБ през август 1991 г. на мястото на заговорника ВЛАДИМИР КРЮЧКОВ. Под ръководството на Бакатин настъпват промени в състава и насочеността на КГБ. Сухопътните и граничните войски се обособяват като самостоятелни. Бойните части на КГБ са прехвърлени към армията, а кремълската охрана и свързочниците остават под директния контрол на правителството.
Бившият генерал от КГБ ОЛЕГ КАЛУГИН, съветник на Бакатин, казва през август 1991 г., че КГБ вече няма да има „политически функции, нито секретни лаборатории, където се произвеждат отрови и тайни оръжия“.
И на този пост Бакатин се задържа кратко, тъй като Горбачов е принуден да го уволни през ноември 1991 г. в навечерието на разпадането на Съветския съюз.
Балони
Балоните са използвани за шпионаж много преди самолетите U–2 и СПЪТНИЦИТЕ. БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН е един от първите, които приемат балоните и като добро средство за разузнаване. Скоро след първите полети на балони с горещ въздух на братята Жозеф и Етиен Монголфие през 1783 г. Франклин пише, че те „може да се използват за определени цели, като издигането на някой сапьор, за да погледне отвисоко разположението на вражеската армия, на заводите и т.н.; да се пренесат разузнавателни сведения в или извън обсаден град; да се подадат сигнали от отдалечени места и др.“
В края на XVIII в. се появяват първите разузнавателни балони. Завързани здраво за земята с въжета, те се издигат в небето с наблюдателите. По време на Гражданската война в САЩ пълни с водород балони, използвани от Севера за ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, се издигат на 90 м над земята, откъдето се разкрива панорама в радиус 24 км. Тадеуш Лоу, конструктор на балони за армията на Севера, доставя навреме предупредителни сведения за битките във Вирджиния при Феър Оукс и Гейнс Мил, Вирджиния. Балони за наблюдение са пускани и от шлепове.
Лоу разработва водороден генератор, задвижван с конска сила, с който може да се напълни един балон за по-малко от 3 часа. Освен това оборудва своите балони с телеграф, така че наблюдателят да може веднага да изпраща съобщения за видяното. Петдесет шивачки ушиват 7 балона, с които се слага началото на наблюдателната ескадрила на Северните щати.
Южните щати имат 3 балона — един от моделите е с горещ въздух (той пада и се разбива), а другите 2 се пълнят с газ и са от типа „копринена рокля“. Названието идва от това, че са ушити от роклите на южняшките красавици. Оказва се, че нито един от тези балони не е ефикасен за нуждите на бойното поле.
Във Франция активно се използват балони през целия XIX в. По време на германската обсада на Париж през 1870–1871 г. френската столица поддържа връзка с външния свят посредством балоните и пощенските гълъби. В началото на XX в. за балоните настъпват черни дни. През 1911 г. френската армия официално обявява, че са остарели и че трябва да се заменят с дирижабли. Но балоните са завръщат през Първата световна война, когато и Германия, и съюзниците ги използват за тактическо разузнаване.
Английски балон с телефонен микрофон, с голяма топографска карта, закачена на гондолата, и с два парашутни контейнера за аварийна евакуация в случай на нападение от немски изтребители.