Енциклопедия на шпионажа

Байуотър пише по-късно, че е бил вербуван лично от човек, когото познава само под името Си (КЪМИНГ, МАНСФИЙЛД), първия ръководител на МИ–6 — британската тайна разузнавателна служба. Лейтенант от Кралския военноморски флот поддържа връзка с него и му изплаща заплатата. За ПРИКРИТИЕ Байуотър се представя за американски гражданин, което не го затруднява след годините, прекарани в Съединените щати. Брат му Юлисъс, американски консул в Дрезден, твърди същото за гражданството си.

В началото на Първата световна война — август 1914 г. — Байуотър е прехвърлен към ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ. През 1915 г. е изпратен в Съединените щати, за да проникне в германо-американската общност в Хобокен, Ню Джърси. От МИ–6 предполагат, че там има саботьори, които поставят бомби с часовников механизъм на кораби с маршрут от Съединените щати за Великобритания. По-късно Байуотър твърди, че е открил саботьорите, но името му така и не се споменава в американските документи по случая. Байуотър напуска разузнаването след войната и се отдава на журналистиката. Той е невписаният съавтор на изследването „Флотите през войната“ („The Fleets at War“, 1914). Книгата „Морските сили в Тихия океан: проучване на американо-японските военноморски разногласия“ („Sea-Power in the Pacific: A Study of the American-Japanese Naval Problems“, 1921) му донася международно признание като експерт по военноморските въпроси. Следващата му книга — „Великата война в Тихия океан“ („The Great Pacific War“, 1925) е разказ за въображаема война между Япония и Съединените щати между 1931 и 1933 г., по време на която японците планират изненадващо нападение срещу американския военноморски флот. Решителният сблъсък между двете държави е близо до Филипините. По време на битката американският флот е сразен. Загинали са 2500 войници. Японците превземат Гуам и Филипините. Военновъздушните сили не играят важна роля. (В този до известна степен роман предсказание той не предвижда нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР. Едва по-късно Байуотър разбира значението на самолетоносачите.)

И двете книги са преведени и са широко разпространени сред японските офицери от Имперския военноморски флот. Военноморският АТАШЕ на Япония във Вашингтон адмирал ИСОРОКУ ЯМАМОТО живо се интересува от книгите на Байуотър. В книгата си „Видения на падението“ („Visions of Infamy“, 1991) Уилям Хонън пише, че Байуотър и Ямамото се срещат поне веднъж — през декември 1934 г., „и прекарват цяла вечер в обсъждане на вариантите за мир и война, докато пият уиски“. Хонън твърди, че Ямамото толкова е повлиян от въображаемата война на Байуотър, че разработва стратегията си за бъдещата война именно върху тази книга.