Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
Гулберг седеше мълчаливо и рисуваше концентрични кръгове в бележника си. Накрая вдигна поглед.
– Трябва да поразмисля. Ще отида да се разходя. Ще се срещнем пак след един час.
РАЗХОДКАТА НА ГУЛБЕРГ продължи почти четири часа, а не един, както бе поискал самият той. Повървя около десет минути, преди да намери кафене, където сервираха кафе, приготвено по най-разнообразни начини. Поръча обикновено черно кафе и седна на ъглова маса, близо до входа. Мислеше трескаво, опитвайки се да анализира различните аспекти на проблема. От време на време отбелязваше по нещо в един календар.
След половин час в главата му започна да се оформя план.
Не беше кой знае колко добър план, но след като огледа и претегли всички възможности, осъзна, че проблемът се нуждае от драстични мерки.
За късмет човешки ресурси имаше. И планът му можеше да се осъществи.
Излезе от кафенето, намери телефонна будка и звънна на Ваденшьо.
– Ще трябва да поотложим още малко срещата – каза. – Имам нещо да свърша. Можем ли пак да се съберем точно в четиринайсет часа?
После Гулберг слезе до площад Щуреплан и махна на едно такси. Всъщност не можеше да си позволи такъв лукс с тънката си чиновническа пенсия, но от друга страна, беше на възраст, когато нямаше за какво да пести. Даде адрес в Брома.
Когато стигна на адреса, повървя в южна посока до следващата пряка и позвъни на вратата на малка къща. Отвори жена на около четирийсет години.
– Добър ден. Търся Фредрик Клинтон.
– За кого да предам?
– Стар колега.
Жената кимна и го покани в дневната, където Фредрик Клинтон бавно се надигна от дивана. Беше на 68, но изглеждаше значително по-стар. Диабетът и сърдечносъдовите проблеми бяха оставили ясни следи.
– Гулберг! – каза удивено Клинтон.
Дълго се гледаха. После двамата стари шпиони сърдечно се прегърнаха.
– Не мислех, че някога ще те видя отново – каза Клинтон. – Предполагам, че това тук те е довело.
Той посочи първата страница на вечерен вестник със снимка на Роналд Ниедерман и заглавие „Убиецът на полицай преследван в Дания“.
– Как си? – запита Гулберг.
– Болен съм – каза Клинтон.
– Виждам.
– Ако не получа нов бъбрек, скоро ще умра. А вероятността да получа е доста малка.
Гулберг кимна.
Жената застана на вратата на дневната и попита дали Гулберг не иска нещо.
– Кафе, благодаря – каза той.
Когато тя изчезна, се обърна към Клинтон:
– Коя е тази?
– Дъщеря ми.
Гулберг кимна. Беше удивително, че въпреки близкото общуване през дългите години в Секцията почти никой от сътрудниците не общуваше с другите в свободното си време. Гулберг познаваше и най-дребната черта от характера им, бе наясно с качествата и слабостите им, но имаше бледа представа за семейните им взаимоотношения. В продължение на двайсет години Клинтон бе може би най-близкият сътрудник на Гулберг. Гулберг знаеше, че е женен и има деца. Но не знаеше името на дъщеря му, на бившата му съпруга или къде прекарваше Клинтон отпуските си. Сякаш всичко извън Секцията бе свещено и не подлежеше на обсъждане.
– С какво мога да ти помогна? – попита Клинтон.
– Може ли да те попитам какво смяташ за Ваденшьо?
Клинтон поклати глава.
– Не се намесвам.
– Не те питам за това. Познаваш го. Десет години е работил с теб.
Клинтон отново поклати глава.
– Днес той управлява Секцията. А какво смятам аз, не е интересно.
– Справя ли се?
– Не е идиот.
– Но…?
– Аналитик. Много е добър в мозайките. Инстинктивен. Блестящ администратор. Успя да увеличи бюджета по начин, който считахме за невъзможен.
Гулберг кимаше. Клинтон не спомена най-важното.
– Готов ли си да се върнеш на работа?
Клинтон погледна към Гулберг. Дълго се колеба.
– Еверт… прекарвам девет часа всеки ден на диализа в болницата. Не мога да изкачвам стълби, без да се задъхам. Нямам сили. Никакви.
– Имам нужда от теб. За една последна операция.
– Не мога.
– Можеш. И пак ще прекарваш девет часа на диализа. Ще вземаш асансьора, вместо да качваш стълби. Мога да уредя някой да те носи насам-натам на носилка, ако е необходимо. Трябва ми умът ти.
Клинтон въздъхна.
– Разказвай.
– В момента сме изправени пред крайно усложнена ситуация, която се нуждае от оперативна намеса. Ваденшьо разполага с едно сополиво вълче, Юнас Сандберг, който съставлява целият оперативен отдел. Не мисля, че Ваденшьо е способен да направи онова, което трябва да направи. Може да е магьосник, когато става дума за бюджет, но го е страх да взема оперативни решения.