Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
– Но как се е намесил Бюрман в тази история?
– През есента на 2002 Палмгрен получи удар. Саландер продължаваше да е наша грижа и бе поставяна под наблюдение всеки път, щом се появеше в някой компютърен регистър. Издействах Бюрман да стане неин попечител. Отбележете – той нямаше никаква представа, че тя е дъщеря на Залаченко. Целта чисто и просто беше, ако започне да бръщолеви за Залаченко, той веднага да реагира и да сигнализира.
– Бюрман беше идиот. Не е трябвало да има нищо общо със Залаченко, още по-малко с дъщеря му. – Гулберг погледна Ваденшьо. – Било е сериозна грешка.
– Знам – каза Ваденшьо. – Но тогава смятахме, че е правилно, и аз изобщо не можех да си представя…
– Къде е сестрата днес? Камила Саландер?
– Не знаем. Когато стана на деветнайсет, опакова една чанта и напусна приемното семейство. Оттогава не сме чули нито звук от нея. Изчезнала е.
– Окей, продължавай.
– В официалната полиция имам източник, който е разговарял с прокурора Ричард Екстрьом – каза Сандберг. – Криминалният инспектор Бублански, който води следствието, смята, че Бюрман е изнасилил Саландер.
Гулберг наблюдаваше Сандберг с неподправено удивление. После замислено поглади брадичката си.
– Изнасилил?
– Бюрман имал татуировка напряко на корема си с текст: „Аз съм садистична свиня, отрепка и изнасилвач“.
Сандберг постави цветна снимка от аутопсията на масата. Гулберг опулено загледа корема на Бюрман.
– И това му е направила дъщерята на Залаченко?
– Иначе е трудно да се обясни ситуацията. Тя съвсем не е безопасна. Здравата е набила двама хулигани от МК „Свавелшьо“.
– Дъщерята на Залаченко – повтори Гулберг и се обърна към Ваденшьо. – Знаеш ли какво, струва ми се, че трябва да я назначиш в Секцията.
Ваденшьо беше толкова изумен, че се наложи Гулберг да му обясни, че се шегува.
– Окей. Нека приемем за работна хипотеза, че Бюрман я е изнасилил и че тя си е отмъстила. Нещо друго?
– Единственият, който би могъл да каже какво точно се е случило, е, разбира се, самият Бюрман, а това ще е трудно, защото е мъртъв. Но работата е там, че той не би трябвало да има и най-малка представа, че тя е дъщеря на Залаченко, това го няма никъде, в никой регистър. Но някъде по пътя Бюрман е направил връзката.
– Но, по дяволите, Ваденшьо, тя знаеше кой е баща ѝ и би могла да го разкаже на Бюрман по всяко време.
– Знам. Ние… аз пренебрегнах това.
– Непростимо некомпетентно – каза Гулберг.
– Знам. И поне дузина пъти съм си ритал задника. Но Бюрман бе един от малкото, които знаеха за съществуването на Залаченко, и мисълта ми бе, че е по-добре да знае, че тя е дъщеря на Залаченко, отколкото някой напълно непознат попечител да направи същото откритие. Практически тя би могла да каже на когото си иска.
Гулберг подръпна крайчеца на ухото си.
– Е… продължавай.
– Всичко това са хипотези – каза меко Георг Нюстрьом, – но нашето предположение е, че Бюрман е нападнал Саландер, тя му го е върнала и му е спретнала ето това… – той посочи татуировката на снимката от аутопсията.
– Дъщеря на баща си, няма що! – каза Гулберг.
В гласа му се долавяше нотка на възхищение.
– Резултатът е, че Бюрман се е свързал със Залаченко, за да се справи с дъщерята. Както е известно, Залаченко има причини да мрази Лисбет Саландер повече от всички други. На свой ред Залаченко се уговорил с МК „Свавелшьо“, с онзи Ниедерман, приятеля му.
– Но как Бюрман се е свързал…
Гулберг замълча. Отговорът бе ясен.
– Бьорк – каза Ваденшьо. – Единственото обяснение как Бюрман е намерил Залаченко е, че Бьорк му е дал цялата информация.
– По дяволите! – каза Гулберг.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР изпитваше нарастващо отвращение, смесено със силно раздразнение. Сутринта две сестри бяха дошли да сменят спалното ѝ бельо. И веднага намериха химикалката.
– Опа! Как е попаднала тук? – каза една от сестрите и пъхна химикалката в джоба си, докато Лисбет я наблюдаваше с убийствен поглед.
Сега отново беше без оръжие и освен това толкова без сили, че не можеше дори да протестира.
Прекара уикенда зле. Имаше ужасно главоболие и получаваше силни обезболяващи. В рамото усещаше тъпа болка, която я прерязваше като с нож, когато се раздвижеше по-невнимателно или преместеше тежестта на тялото си. Лежеше по гръб с яка около врата. Шината щеше да остане още няколко дни, докато раната в главата започне да зараства. В неделя температурата ѝ се качи до 38,7 градуса. Доктор Хелена Ендрин постанови, че в тялото ѝ се развива инфекция. С други думи, никак не я биваше. И не ѝ беше нужен термометър, за да го разбере.