Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
Констатира, че отново лежи прикована в държавно легло, макар този път да липсваше юлар, който да я държи да не мърда. Което бе излишно. Тя нямаше сили дори да се надигне, камо ли да се опита да избяга.
В понеделник по обяд я посети доктор Андеш Юнасон. Изглеждаше ѝ познат.
– Здравей. Помниш ли ме?
Тя поклати глава.
– Беше доста замаяна, но аз бях този, който те събуди след операцията. И аз съм този, който те оперира. Исках само да чуя как си и дали всичко е наред.
Лисбет Саландер го гледаше с широко отворени очи. Че не всичко е наред, бе повече от ясно.
– Чух, че нощес си свалила шината от врата си.
Тя кимна.
– Не сме поставили яката за забавление, а за да можеш да държиш главата си неподвижно, докато започне процесът на зарастване.
Той наблюдаваше мълчаливото момиче.
– Окей – каза накрая. – Просто исках да те погледна.
Беше вече на вратата, когато чу гласа ѝ.
– Юнасон беше, нали?
Той се обърна и удивено се усмихна.
– Точно така. Щом си спомняш името ми, значи си по-добре, отколкото предполагах.
– И ти извади куршума?
– Точно така.
– Ще ми кажеш ли какво ми е? Никой нищо разумно не ми казва.
Той се върна при леглото ѝ и я погледна в очите.
– Имаше късмет. Беше простреляна в главата, но, изглежда, не е засегната никоя важна част. Рискът сега е да не получиш кръвоизлив. Затова искаме да си напълно спокойна. В тялото ти се развива инфекция. Вероятно раната в рамото е причината. Възможно е да се наложи да оперираме отново, ако не възпрем инфекцията с антибиотици. Чакат те болки, докато трае оздравителният процес. Но сега, като те виждам, се изпълвам с надежда, че напълно ще се възстановиш.
– Това може ли да причини мозъчни травми?
Той се поколеба, преди да кимне.
– Да, има такъв риск. Но всичко показва, че си се справила добре. Възможно е белегът в мозъка да създаде проблеми – например да развиеш епилепсия или нещо подобно. Но, честно казано, това е малко вероятно. Сега изглеждаш добре. Оздравяваш. А възникнат ли проблеми, ще се справим и с тях. Това достатъчно ясен отговор ли е?
Тя кимна.
– Колко още трябва да лежа така?
– Искаш да кажеш в болницата? Ще минат няколко седмици, преди да те пуснем.
– Не, имам предвид кога ще мога да се изправя и да се движа?
– Не знам. Зависи от заздравяването. Но смятай поне две седмици, преди да можем да започнем някаква форма на физиотерапия.
Тя го гледа сериозно дълго време.
– Да ти се намира цигара? – попита.
Андеш Юнасон спонтанно се засмя и поклати глава.
– Съжалявам. Тук не се пуши. Но ще се погрижа да получиш никотинова лепенка или никотинова дъвка.
Тя се подвоуми, преди да кимне. После отново го погледна.
– Как е оня старец?
– Кой? Имаш предвид…
– Онзи, дето влезе заедно с мен.
– Предполагам, че не ти е приятел. Ще оживее, вече е на крака и ходи с патерици. Чисто физически е доста по-зле от теб и има много болезнена лицева рана. Ако правилно разбирам, ти си му забила брадва в черепа.
– Опита се да ме убие – каза тихо Лисбет.
– Това никак не е хубаво. Трябва да вървя. Искаш ли да дойда пак да те видя?
Лисбет Саландер помисли малко. После бързо кимна. Когато той затвори вратата, тя замислено се загледа в тавана. Залаченко има патерици. Точно този звук бе чула нощес.
ЮНАС САНДБЕРГ, който бе най-младият на събранието, излезе да поръча обяд. Върна се със суши и светла бира и сервира на заседателната маса. Еверт Гулберг усети носталгична тръпка. Точно така бе по негово време, когато някоя операция се намираше в критичен стадий и работеха ден и нощ.
Разликата, установи той, бе вероятно в това, че по негово време никому не би хрумнала безумната идея да поръча сурова риба за обяд. Би искал Сандберг да бе поръчал кюфтенца с пюре и конфитюр. Но пък от друга страна, не беше гладен и без угризения на съвестта избута сушито настрана. Хапна парче хляб и пи минерална вода.
Продължиха дискусията, хранейки се. Бяха стигнали до онази точка, в която се налагаше да обобщят ситуацията и да решат какви мерки да вземат. Трябваше да го направят веднага.
– Никога не съм познавал Залаченко – каза Ваденшьо. – Какъв беше?
– Такъв, какъвто и днес, предполагам – отвърна Гулберг. – Невероятно интелигентен, с почти фотографска памет за всяка подробност. Но по мое мнение отвратителна свиня. И малко луд, бих казал.
– Юнас, ти си го видял вчера. Какво е твоето заключение? – запита Ваденшьо.
Юнас Сандберг остави приборите.
– Държи нещата под контрол. Вече ви казах за ултиматума му. Или ще изчистим всичко, или той ще взриви Секцията.