Окото на тигъра
- Автор: Смит Уилбур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ленко Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на тигъра». Краткое содержание книги:
Той обикновено пътува от ноември до февруари, често прекарвайки месец на ски в Швейцария, или се отдава на риболов в Австралия и Нова Зеландия. През лятната си почивка посещава места с толкова различна природа, каквито са Аляска и дивите райони на Африка. Към хората и първичния живот на родния си континент проявява постоянен интерес, силно отразен в романите му.
Женен е за Даниел, на която е посветил последните си деветнадесет книги.
Почувствах болезнено съжаление и мъка по изчезналото в глъбините на морето момче заради неосъществените му мечти, изчезнали с него в обраслия със загнили водорасли морски гроб.
После на листа хартия внезапно се появи собственото ми име:
… не може да не го харесаш, Шери. Той е грамаден и грубоват на вид, целият е в белези и очукан от живота като стар котарак, който се е драл по улиците всяка нощ. Но под външността му се крие нежна душа, уверявам те. Струва ми се, че се привърза към мен. Дава ми дори и бащински съвети!…
Писмото продължаваше в същия дух, от което така се развълнувах, че гърлото ми се сви и аз отпих глътка уиски. Очите ми се замъглиха и буквите заплуваха пред погледа ми, но успях да дочета писмото и го прибрах в плика.
Подадох го на Шери и пристъпих към края на верандата. Останах за дълго там, загледан към залива. Слънцето беше се скрило зад хоризонта и изведнъж стана тъмно и студено.
Запалих лампата, вдигайки я нависоко така, че да не блести в очите ни. Тя ме следеше мълчаливо, докато си наливах второ уиски и докато се разполагах на плетения бамбуков стол.
— Добре — започнах аз, — вие сте сестрата на Джими. Дошла сте на Сейнт Мери, за да ме видите. Защо?
— Вие сте се привързали към него, нали? — попита тя, докато се отдръпваше от перилата и се приближаваше да седне до мен.
— Аз се привързвам към много хора. Имам подобна слабост.
— Как умря той… Искам да кажа, вярно ли е онова, което писаха във вестниците?
— Да — отвърнах аз. — Така беше.
— Казвал ли ви е някога какво точно са правили тук?
Поклатих глава.
— Бяха много потайни — а пък аз не задавам въпроси.
После тя замълча, топвайки дългите си пръсти в чашата, за да извади парченце ананас, което захапа със ситните си бели зъби, а после облиза устните си с острото розово езиче като на котка.
— Тъй като Джими ви е харесвал и ви е вярвал, а и понеже аз смятам, че знаете повече, отколкото сте споделили досега, и тъй като се нуждая от помощта ви, ще ви разкажа една история — съгласен ли сте?
— Обичам да ми разказват — отвърнах аз.
— Чували ли сте за играта на кокили? — попита тя.
— Разбира се, децата обичат да си играят с тях.
— Думата се използва и за кодовото наименование на експерименталния изтребител с вертикално излитане, пригоден за всякакви атмосферни условия и предназначен за Американската морска авиация.
— О, да, спомням си, че четох някаква статия в списание „Тайм“. Имаше питане в Сената. Но не си спомням подробностите.
— Мнозина се противопоставиха на отпускането на петдесетте милиона долара, необходими за разработката му.
— Да, сега си спомням.
— Преди две години, на шестнайсети август по-точно, от военноморската база Равано в Индийския океан излетя прототип на самолета. Той бе въоръжен с четири ракети въздух-земя от типа „Косатка“, всяка от които бе снабдена с тактическа ядрена бойна глава…
— Доста смъртоносно изобретение.
Тя кимна с глава.
— „Косатката“ е замислена като съвсем нова концепция в ракетостроенето. Тя е оръжие за борба с подводници, което търси и открива както надводни, така и подводни съдове. Може да унищожи цял самолетоносач, а с промяна на поставения елемент — въздух вместо вода — може да проникне на хиляда клафтера дълбочина и да унищожи противникова подводница.
— Ау — възкликнах аз и отпих от уискито. Главата ми направо се замая от чутото.
— Помните ли шестнайсети август на същата година — тук ли бяхте?
— Тук бях, но оттогава мина доста време. Помогнете ми да си спомня.
— Ураганът Синтия.
— О, Господи, разбира се, че си спомням. — Ураганът беше преминал през острова с ветрове от сто и петдесет мили в час, отнасяйки покрива на хижата ми и почти потопявайки „Танцуващата“, която бях оставил на котва в Гранд Харбър. Подобни урагани не са рядкост по тукашните места.
— Самолетът за експеримента „кокили“ излетял от Равано няколко минути преди появата на урагана. Дванайсет минути по-късно пилотът катапултирал, а самолетът паднал в морето с четирите ядрени ракети и черната кутия, която все още била на борда. Радарът в Равано бил напълно блокиран от урагана. Не са могли да го проследят.
Най-после започнах да схващам нещичко.
— И какво общо е имал Джими с цялата история?
Тя махна нетърпеливо с ръка.
— Почакайте — рече тя, а после продължи. — Имате ли някаква представа каква е цената на подобна стока на черния пазар?
— Предполагам, че човек може да си напише сам чека — с разлика от няколко милиона долара — вниманието на стария негодник Хари беше привлечено, тъй като напоследък бързо се възстановяваше и бе станал достатъчно силен.