Големия лош вълк

Познаваше някои от жалките му навици. Обикновено, когато се прибереше, пускаше телевизора: понякога И Ес Пи Ен19, но по-често Си Ен Ен. Постоянно гледаше новини. Освен това харесваше детективски шоута — „Закон и ред“, „Убийства“, „Криминални хроники“. Телевизорът беше винаги включен, дори късно през нощта.

Вълка беше едър и силен, с вид на садист — обаче внимаваше да не я нарани лошо. Това означаваше ли, че планира да я задържи по-дълго?

Може би щеше да се спаси, ако успее да издържи на това място още малко. Ако не загуби самообладание и не го разгневи толкова силно, че да прекърши врата й, както я заплашваше по няколко пъти на ден. Ще счупя нежната ти шия — ето така! Не ми ли вярваш? Би трябвало да ми вярваш, Елизабет. Винаги я наричаше Елизабет, не Лизи. Беше й казал, че Лизи не е достатъчно красиво име за нея. Ще прекърша шибания ти врат, Елизабет.

Той знаеше коя е тя, както и някои неща за семейството й — за Брендан, Бриджит, Мери, Гуен. Обеща й, че ако го ядоса, не само ще унищожи нея, но и семейството й. „Ще отида в Атланта. Ще го направя просто така, за забавление. Такива неща ме изпълват с живот. Бих могъл да затрия цялото ти семейство, Елизабет“.

Желаеше я все повече и повече — тя знаеше кога един мъж пощурява по една жена. Значи все пак имаше някаква власт над него!

Понякога разхлабваше ремъците й и дори й позволяваше да се разходи из къщата. Вързана, разбира се — на нещо като верига, която той държеше в ръцете си. Беше толкова унизително. Каза й: „Мислиш си, че ставам по-мил и нежен, но не си въобразявай глупости!“.