Големия лош вълк

„Светият кръст“ беше йезуитски колеж и — справедливо или не — имаше репутацията на учебно заведение, където хомосексуализмът не се толерираше. Заподозрените студенти се отстраняваха временно или дори ги изключваха съгласно закона за нарушаване на обществения ред, който забраняваше разгулното или неприлично поведение. Всъщност Католическата църква не бе забранила „съблазънта“ между представители на един и същи пол, но хомосексуалният акт често се смяташе за „перверзен в своята същност“ и на него се гледаше като на доказателство за „дълбоко морално разстройство“. И тъй като йезуитите се отнасяха твърдо и безкомпромисно към хомосексуалните връзки между студентите, Винс и Франсис пазеха своята в тайна, доколкото това бе възможно. Но през последните месеци, имайки предвид скандалите сред католическото духовенство, бяха започнали да смятат, че връзката им не е чак толкова голямо престъпление.

Кампусът „Разсадника“ в „Светият кръст“ отдавна се бе превърнал в свърталище на студентите, които искаха уединено да изживеят романтични мигове. Обширната градина с многобройни дървета и храсти гледаше към центъра на Устър, често наричан от младежите Уормтаун21.

През тази нощ Винс и Франсис, облечени в спортни шорти и тениски, нахлупили бейзболни шапки в пурпурно и бяло, крачеха надолу по Изи Стрийт. Бяха се запътили към моравата, оградена с тухлена ограда и известна като Уийлър Бийч. Мястото беше доста пренаселено и затова те продължиха, за да открият някое по-усамотено кътче.

Когато го откриха, постлаха одеяло и се излегнаха върху него, огрени от пълната луна. Двамата се държаха за ръце под обсипаното със звезди небе и разговаряха за поезията на У. Б. Йейтс, когото Франсис обожаваше. А Винс, който се подготвяше за студент по медицина, се опитваше да възприеме, доколкото можеше. Младежите бяха необичайна двойка. Винс беше малко над метър и седемдесет и тежеше почти осемдесет килограма, макар че по-голяма част от тях бяха мускули, изваяни в гимнастическия салон. Набитият студент имаше страст към вдигането на тежести, но си личеше, че се налага здравата да работи, за да се запази във форма. Той беше с черна къдрава коса, обрамчваща нежно, почти ангелско лице, което не се отличаваше твърде много от онова върху детските снимки, една, от които любовникът му държеше в портфейла си.

Франсис караше представителите и на двата пола да го гледат с възхищение и завист. Когато беше в компанията на състудентите си, често се шегуваха с него: Вижте го и умрете от яд, глупаци! Франсис беше висок метър и осемдесет и пет и по тялото му нямаше нито грам тлъстина. Светлорусата му коса бе подстригана в същия стил, както когато учеше в средното училище „Братя християни“ в Ню Джърси. Той обожаваше Винс с цялото си сърце, а Винс го боготвореше.

Те бяха дошли за Франсис, разбира се.