Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
— Извинете, сър.
— Извинявай, шефе.
— Без да искам, приятел.
Хенри категорично стовари вината върху плещите на Клемънт и неговата абсурдна кампания за социално равенство и зачака влакът да пристигне на Централна гара Дувър. Мигът, в който локомотивът спря, Хенри изскочи от вагона преди всички и викна колкото му глас държи „Албърт!“. Без резултат, освен че покрай него се втурнаха тълпи от хора, устремени към кораба. Накрая Хенри зърна някакъв носач и хукна към него само за да установи, че той вече товари количката си с багажа на друг пътник. Хенри изтича до втори, след това до трети и размаха банкнота от една лира към четвърти, който пристигна незабавно и смъкна от влака четиринайсетте куфара.
— Накъде, шефе? — попита носачът дружелюбно.
— Към кораба — отвърна Хенри и се върна да вземе съпругата си.
Помогна на Виктория да слезе от влака и двамата затичаха в дъжда, докато накрая, останали без дъх, стигнаха до трапа на кораба.
— Билетите, сър — рече млад офицер в тъмносиня униформа, застанал в основата на трапа.
— Винаги ползвам каюта №3 — заяви Хенри, дишайки тежко.
— Разбира се, сър — рече младият мъж и сведе поглед към списъка си.
Хенри се усмихна на Виктория, изпълнен с увереност.
— Господин и госпожа Уест.
— Извинете? — не разбра Хенри.
— Вие сигурно сте мистър Уилям Уест.
— Категорично не. Аз съм Великият паша на Кайро.
— В такъв случай съжалявам, сър. Каюта №3 е запазена на името на мистър Уилям Уест и неговата съпруга.
— Капитан Роджърс никога не се е отнасял с мен по този безцеремонен начин — заяви Хенри с още по-отчетлива дикция.
— Капитан Роджърс загина във войната, сър. Сега този кораб е под командването на капитан Дженкинс и той никога не напуска мостика трийсет минути преди отплаване.
Раздразнението на Хенри взе да преминава в паника.
— Имате ли свободна каюта?
Младият офицер сведе поглед към списъка си.
— Не, сър, опасявам се, че нямаме. Последната бе заета преди минути.
— Мога ли да получа два билета? — попита Хенри.
— Да, сър — отвърна младият офицер. — Но ще трябва да ги закупите от билетното гише на кея.
Хенри реши, че всякакви по-нататъшни пререкания ще представляват единствено загуба на ценно време, затова се завъртя на пети без нито дума повече и остави съпругата си при натоварения носач. Пое с бърза крачка към билетното гише.
— Два билета първа класа за Кале — заяви той категорично.
Мъжът зад малката стъклена преграда отправи към Хенри унил поглед.
— В днешно време има само една класа, сър, освен ако не ползвате каюта.
Той му предложи два билета.
— Точно една лира.
Хенри подаде банкнота от една лира, взе билетите и се върна бързо при младия офицер.
Носачът сваляше куфарите им на кея.
— Не можеш ли да ги качиш на борда — извика Хенри — и да ги оставиш в багажното?
— Не, сър, вече не. След сигнала, оповестяващ, че до отплаването остават десет минути, на борда се пускат само пасажери.
Виктория взе два от най-малките куфари, а Хенри се натовари с останалите дванайсет и ги пренесе на няколко пъти нагоре по трапа. Накрая седна на палубата, останал без дъх. Изглежда, всички места вече бяха заети. Хенри не можеше да реши дали му е студено от дъжда, или се е сгорещил от усилията. Виктория хвана ръката му със самоотвержена усмивка.
— Не се тревожи за нищо, скъпи — рече тя. — Просто се отпусни и се наслаждавай на пътуването; толкова ще е забавно да сме заедно тук, отвън на палубата.
Корабът невъзмутимо напусна покоя на залива и навлезе в протока на Дувър. Същата вечер капитан Дженкинс заяви на съпругата си, че дългото двайсет и пет мили пътуване е сред най-неприятните, които някога е имал. После добави, че за малко не се върнал обратно, когато вторият му офицер, ветеран от две войни, бил връхлетян от жестока морска болест.
Хенри и Виктория прекараха по-голямата част от пътуването надвесени през перилата, освобождавайки се от всичко, което бяха консумирали на приема си. Нямаше по-щастливи хора на света от Хенри и Виктория при вида на нормандския бряг. Слязоха олюлявайки се от кораба, като смъкваха куфарите един по един.
— Може би във Франция ще е по-различно — рече Хенри неубедително и след не особено ревностно издирване на Пиер пое направо към билетното гише и получи два билета за трета класа на „Златната стрела“.