Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
Очилата за четене бяха кацнали на върха на носа ми, но както разлиствах настолния ми „Маккини“, изведнъж ги бутнах над челото си и затворих с трясък сборника.
Тъй като ми се яви съвсем нова опция.
При това — доста налудничава. Направо идиотска, ако трябваше да съм откровена. Да не говорим и колко малки бяха шансовете й за успех. Че какво друго можех да очаквам? Да не би в целия ми живот лудостта и нищожните шансове да не вървяха ръка за ръка като куку и пипе?
Защо наистина да не трампя досието с приятелката ми Мари Ан? Какво ще стане, ако аз се заема с делото „Харис“?
Тогава щях да съм в командна позиция. И току-виж, съм измислила начин да отърва Харис, без да съсипя собствения си живот и най-вече живота на Ема. Понеже извършителят не е бил Харис, нали? В това поне бях убедена. И неминуемо в цялото дело ще се намери някоя недооценена подробност, която да го докаже. Оставаше ми единствено да я открия и да я сведа до вниманието на съда.
„Далеч на юг в Кий Уест“, възрази ми някакъв вътрешен гласец.
Да. Знаех си аз, че ще стигна до тая пречка. Ще се наложи да работя ръка за ръка с адвоката на Харис, а той живее точно там, където най-малко бих желала да отида.
Самата мисъл, че ще стъпя пак на онова красиво опасно място, ме накара да се пресегна, все едно ще изгълтам цяла шепа ксанакс.
Поседях известно време, раздирана от противоречия. Избор А: да си призная най-после за погребаното ми минало. Избор Б: да продължа да лъжа до скъсване и да поддържам измамата на така наречения ми живот.
Изобщо не можеше да става дума да избирам.
И все пак трябваше да намеря някакъв изход. Кий Уест хич не беше малък град. Донякъде де. Само трябваше да се погрижа да не привличам много внимание. Възможно бе и Питър вече да не живееше там след седемнайсет години.
Хванах мобифона. Той като че изведнъж бе станал десет кила. И позвъних на Мари Ан, докато не бях си променила решението.
— Какво има? — попита ме рязко тя.
— Готова съм — рекох. — Да се трампим.
— Ама ти сериозно ли? — едва ли не в екстаз възкликна тя. — Сигурна ли си?
В нищо не бях сигурна, но ми се налагаше да го направя.
— Казвай по-бързо „да“, преди да съм се отказала — подканих я.
— Да — заяви Мари Ан. — Знаех си аз, че си ми истинска приятелка. Обещавам ти да помагам на Ема за изпита по SAT и изобщо при всякаква нужда. Обаче никакво връщане назад, нали?
— Никакво връщане назад — обещах й и без да искам, се ухапах отвътре по бузата.
Глава 61
Както се случваше с всичките ми планове с минимални шансове за успех, и към най-новия подходих с безграничен ентусиазъм.
На другата сутрин вече всичко беше уредено. Самолетният билет до Кий Уест, хотелът, колата до летището. Ема с радост установи, че ще прекара идната седмица у най-добрата си приятелка Габи в Бруклин. Оставаше ми единствено да се отбия до офиса на път за аерогара „Кенеди“, за да взема изпратената ми вече от Мари Ан преписка по делото на Харис.
А след това ми оставаше единствено да се пазя да не ме пречука Питър, докато се мъча да отърва човека от надвисналата екзекуция.
Само след седмица.
Нищо работа, рекох си и докарах куфара на колелца в кухнята.
Ема си слушаше айпода и тактуваше с молива върху разтворения учебник по тригонометрия пред купата с корнфлейкс. Откраднах си една лъжица и седнах да изпратя имейл до адвоката на Харис, някой си Чарлс Бейлър, да го уведомя за пристигането ми.
Но нещо ме жегна, когато още с пускането на „Интернет Експлорър“ на кухненския лаптоп в „историята“ му се появиха търсения от рода на „семейство Блум“, та дори и „окръг Уиклоу“ — „родното“ място на фиктивния баща на дъщеря ми.
Е как да не псуваш?! Точно сега, когато до шия бях затънала в потенциални катастрофи! Но видеозаписът по случай шестнайсетия й рожден ден, изглежда, бе изострил докрай апетита й по въпроса. Пак щеше да ми се наложи да жонглирам. А събитията ме връхлитаха от всички посоки. „Оставете на мира тайната ми самоличност!“ идеше ми да изкрещя.
— Отдавна се каня да те питам, мамо… — Ема си взе лъжицата обратно. — Защо хич не приличам на татко?
И мен ме мъчеше същият въпрос: че Ема ще забележи колко светъл е Ейдан Бек, а не е смугъл ирландец като Питър.
— Нямам представа — отвърнах й весело и в движение съчинявах как да се измъкна. — Мога обаче със сигурност да кажа, че от него си взела добротата и смеха си.