Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
Усетих как пулсът ми се качи в гърлото и слепоочията. Фотокопието взе да играе пред очите ми, сякаш го гледах през някое старо стъкло.
И както седях с Мари Ан и Джейн, шумът от клаксоните по Трето Авеню, от провикванията на сервитьорските заявки и реактивния рев на парата от кафе машината изведнъж заглъхна, заменен от нахлулите образи и усещания, които си мислех, че съм заличила завинаги от паметта си.
Странните черни очи на Десантчика, острият аромат на одеколон в колата му, болката в ръцете ми, докато се борех за живота си, а той ме приближаваше през прибоя зад гърба ми.
— Ей, Нина, какво ти е? — попита ме разтревожено Мари Ан. — Изведнъж стана по-бледа и от мен.
— Нищо ми няма — чух се как й отговарям. Стегнах се и погледнах следващата страница. Друг вестникарски материал, в който се изброяваха имената на предполагаемите жертви на Десантчика. Прегледах набързо колонката от снимки.
Лицето на предпоследната, озаглавена „Жертва номер 20“, ми беше познато. И нищо чудно, тъй като беше моята снимка от гимназиалния годишник.
Почувствах се като в онзи сън, в който си пак ученичка и се явяваш на изпит, за който изобщо не си учила. И някъде в червата ти се появява онова паническо усещане, че това е краят. Че ти се е случило най-лошото. Че са те разкрили.
— Земя вика Нина! Земя вика Нина! — обади се Мари Ан. — Ако толкова чак те вълнува този случай, дай да се сменим, а? От тук до Кънектикът я има два часа, я не. А ако запраша за Флорида, кой ще ми гледа дечицата? Да не говорим, че каквато съм червенокоска, и от луминесцентно осветление се изприщвам. Хайде, покажи, че си другарче на добрата стара Мари Ан. Хем, като имаш предвид медийното внимание към тоя случай, представи си каква реклама ще е за фирмата ви. Направо ще те вземат за партньор.
Медийно внимание ли? Само това ми липсваше. Как така ми беше убягнало досега?
— Какво медийно внимание? — попитах. — Изобщо не съм го чувала.
— Не си чула за Джъстин Харис! Аз пък гледах цял репортаж за него по „Канал 4“ — намеси се Джейн. — Стига си се будалкала. На теб ли ти се падна Десантчика? — попита тя Мари Ан.
— На мен — отвърна раздразнена приятелката ми. — Не искаш ли да се трампим?
— Че да прекарам цели часове насаме със садистичен секс маниак и сериен убиец ли? Чакай да си помисля. Не, не го ща — отвърна й високата брюнетка.
И Мари Ан пак се ориентира към мен.
— Много ти се моля. Заради дългогодишната ни дружба, а?
И в този момент забелязах на първата страница адреса на адвоката на Харис — в Кий Уест. И ужасът, че Мари Ан може да ме разпознае на старата снимка, бе заменен моментално от ужас от смъртта. И в ума ми изникна спомен: надупченото от куршумите кърваво тяло на Елена, проснато на пода в бензиностанцията.
Да се върна в Кий Уест ли? — рекох си и се помъчих да прогоня образа с глътка кафе.
Дори и след седемнайсет години — не! И седемдесет да бяха — пак не!
Защото, ако се случеше да налетя на Питър, смъртната присъда щеше да е за мен.
Върнах й преписката, все едно ми беше изгорила пръстите.
— Не мога — отказах й най-категорично. — Съжалявам, но на Ема й предстои да се яви на изпита по SAT.
Както всеки друг път, излъгах с лекота. И може би трябваше да се почувствам виновна. Но не се получи.
— Хубаво — примири се Мари Ан. — Хубаво. И този път късата сламка се падна на мен.
Не си права, дощя ми се да й кажа. За пръв път не се падна на мен.
Глава 58
Реших да се върна пеш в офиса. Беше класическо нюйоркско ведро пролетно утро, способно да те накара да забравиш за неща от рода на трицифрени глоби за неправилно паркиране, стачки в обществения транспорт и нещастни случаи с кулокранове.
Но по някаква необяснима причина нямах настроение да си мисля нито за пролетен дъжд, нито за уханието на лалетата по Парк Авеню.
Затворих се в малкия си кабинет на четирийсет и четвъртия етаж на офиса ни на Лексингтън Авеню, застанах до прозореца и се загледах в потоците забързани хора, които влизаха и излизаха от централната нюйоркска гара. Деловата част на Манхатън се бе ширнала на юг зад Емпайър Стейт Билдинг и блестеше с магическо многоцветие на обедното слънце, сякаш се състоеше от къщички за „Монополи“, поставени върху огромен ориенталски килим.
И както гледах, се сетих за сутеньорите и дупките по Осмо Авеню, които ме бяха посрещнали при пристигането ми в големия град, и за това колко много бях постигнала оттогава.