По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
— Както казах, намерих известна информация за Уинтур — разнесе се безтелесният глас на Гудбоди. — Бележки в каталозите за новопостъпили материали от времето, когато е било направено дарението. Оказва се, че е бил главен илюстратор на седмичника „Бауъри Илюстрейтид Нюз", издаван през последните десетилетия на деветнайсети век. С това си е изкарвал хляба. Голямата му мечта обаче била да се занимава с живопис. Изглежда, въображението му е било завладяно от долните класи на Манхатън.
Прахта отново се разнесе и Фелдър успя да различи изображението върху листа. Беше картина — маслена, доколкото можеше да прецени, на момче, седнало на предните стъпала на къща от червеникавокафяв пясъчник. В едната си ръка държеше топка, а в другата стик и гледаше право напред с донякъде агресивно изражение.
— А, да — промърмори Гудбоди, като погледна картината.
Фелдър внимателно обърна листа и го остави настрана. Под него имаше друга картина, този път на голям магазин с надпис отгоре „Дърво и камъшит Р&Н Мортенсън“. Четири деца, отново с мрачни физиономии, се бяха облегнали на долния ред прозорци.
Фелдър обърна на следващата. Момче, седнало на нещо като каруца на пивовар. Улицата беше много неравна, пълна с боклуци и изпотрошена керамика. На гърба някой, може би самият Уинтур, беше написал „Кръстовището на Уорт и Бакстър, 1879”.
Следваха още няколко подобни картини, изобразяващи предимно младежи и момичета сред бедняшка манхатънска обстановка. На някои бяха показани работещи мъже или играещи деца. Други бяха по-официални портрети в цял ръст или само главата и раменете.
— Уинтур така и не успял да продаде нито една своя работа — каза Гудбоди. — След смъртта му семейството не искало да се раздели по друг начин с произведенията му и предложило всичко на дружеството. Не сме могли да приемем всички скици и албуми поради недостиг на място, нали разбирате, но сме взели картините. В края на краищата той е бил нюйоркски художник, макар и малко известен.
Фелдър гледаше картина на две момчета, играещи с обръчи пред витрина с надпис „Лепила Купър. На едро. На негови цени“. Не беше изненадан, че Уинтур не е успявал да продава работите си — като цяло те бяха доста посредствени. И това се дължеше не толкова на композицията, колкото на някакво художествено безразличие, липса на живец в лицата и позите.
Обърна на следващия лист — и замръзна като хипнотизиран.
Констанс Грийн се взираше в него. Или по-скоро Констанс Грийн, както е изглеждала на около шестгодишна възраст. Този път Уинтур бе подходил с повече чувство. Картината приличаше на гравюрата „Играещи гамени“, която Фелдър бе видял във вестника — леко нацупените устни и спуснатата коса не можеха да се сбъркат. Само очите бяха различни, абсолютно детски — невинни, може би малко уплашени. Нямаха нищо общо с онези, които се взираха в неговите очи в читалнята на „Маунт Мърси“ тази сутрин.
— Това вече е добро — каза Гудбоди. — Наистина добро. Може би кандидат за изложба?
Забързано, сякаш будейки се от транс, Фелдър обърна листа. Не искаше Гудбоди да забележи колко силно му е подействал портретът — и по някаква смътна причина не му се нравеше идеята картината да се появява в изложба.
Прелисти набързо останалите творби, но нямаше други изображения на Констанс. Нямаше и никакъв кичур коса.
— Знаете ли къде бих могъл да видя повече негови творби, господин Гудбоди? — попита той. — Интересуват ме най-вече албумите и скиците, за които споменахте.
— Нямам представа. В записите ни пише, че семейството му е живяло в Саутпорт, Кънектикът. Може би ще е най-добре да опитате там.
— Ще го направя. — Фелдър стана, леко се олюля и се хвана за един рафт, за да запази равновесие. Портретът определено го беше потресъл. — Много ви благодаря за времето и помощта ви.
Гудбоди грейна.
— Дружеството винаги с радост е помагало на занимаващите се с история на изкуството в проучванията им. А, вече стана девет. Да вървим, ще ви изпратя.
17
Библиотеката в имението на Ривърсайд Драйв беше студена и тъмна, камината беше пълна с изстинала пепел от неотворена поща. Дългата маса, която обикновено стоеше в ъгъла, беше преместена в средата на помещението и бе затрупана с разпечатки и снимки, някои бяха паднали на пода и бяха стъпкани. Дъбовият панел в единия край беше отворен и се виждаше голям плоскоекранен монитор, на който непрекъснато се въртеше запис на мъж, стоящ във фоайето на хотел.
Пендъргаст крачеше трескаво напред-назад като затворено в клетка животно, като спираше от време на време, за да се загледа в монитора или да се наведе над разхвърляните листа на масата, да ги прерови, да прегледа един или друг материал и да го хвърли нетърпеливо обратно върху купчината. Беше събрал странна колекция документи, предимно флуоресцентни фотографии на гел електрофореза, покрити с едва забележими линии и лъкатушещи нишки на ДНК молекули, подобни на размазани фотографии на духове на мъртъвци. Взе една, после друга, задържа ги една до друга с треперещи ръце и ги пусна да паднат върху купчината.