Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Мислите на Гоносуке сгорещиха цялото му тяло. Върховете на Кавачи, горите около Конгоджи, виещата буря сякаш се бяха превърнали в живи същества, които като насън го викаха.
Йори не можеше да освободи мислите си от неизвестния монах. Много по-късно, когато бурята се усили, все още си спомняше за подобната на дух бяла фигура. Накрая дръпна завивките над очите си и потъна в дълбок сън без сънища.
Когато поеха на следващия ден, облаците над планините бяха оцветени като дъга. Точно отвъд селото пътуващ търговец изникна от утринната мъгла и им пожела добро утро.
Гоносуке му отвърна разсеяно. Йори, погълнат от мислите, които го бяха държали буден предната нощ, не се показа по-общителен.
Мъжът се опита да завърже разговор.
— Нали вие бяхте отседнали в къщата на Тороку миналата нощ? Познавам го от години. Приятни хора — той и жена му.
Получи в отговор от Гоносуке само тихо изръмжаване.
— От време на време се отбивам и в крепостта Коягю — продължи търговецът. — Кимура Сукекуро ми е направил доста услуги.
Това бе посрещнато от друго измънкване.
— Виждам, че сте ходили до „женския връх Коя.“ Предполагам, че ще отидете до самия Коя. Точно сега е най-подходящото време на годината. Снегът се е стопил и всички пътища са поправени. Можете без да бързате да пресечете проходите Амами и Киими, да нощувате в Хашимото или Камуро…
Подпитването на мъжа за пътуването им направи Гоносуке подозрителен.
— С какво се занимавате? — попита той.
— Продавам плетени въжета — каза мъжът и посочи малкия сноп на гърба си. — Правят ги от сплетен памук. Съвсем наскоро е измислено, но бързо се разпространява.
— Разбирам — каза Гоносуке.
— Тороку ми е помагал много, като казва на богомолците в Конгоджи за моите шнурове. В интерес на истината, аз смятах да нощувам снощи у тях, но той ми каза, че вече имал двама гости. Това донякъде ме разочарова. Когато съм при него, винаги ме е черпил с добро саке.
Мъжът се засмя.
Гоносуке леко се отпусна и започна да разпитва за разни места по пътя, тъй като търговецът бе добре запознат с околността. Докато стигнат платото Амами, разговорът бе станал доста приятелски.
— Хей, Сугидзо!
Един мъж изтича в лек тръс по пътя да ги настигне.
— Ти защо продължи и ме остави? Чаках те в село Амано. Каза, че ще ме чакаш там.
— Съжалявам, Генсуке — каза Сугидзо. — Срещнах тези двамата, заговорихме се и съвсем те забравих.
Той се засмя и се почеса по главата.
Облечен като Сугидзо, Генсуке също се оказа продавач на въжета. Докато вървяха, двамата търговци започнаха да обсъждат работите си.
Щом стигнаха до едно сухо дере, около двайсет стъпки дълбоко, Сугидзо внезапно млъкна и посочи.
— О, това е опасно — възкликна той.
Гоносуке спря и погледна към дерето, което можеше да бъде процеп от земетресение, навярно станало много отдавна.
— Какво ви смущава? — попита той.
— Тези дървета не са безопасни за преминаване. Вижте там — някои от скалите, които ги подпират, са били отнесени от вода. Трябва да ги наместим така, че да не мърдат. — След което добави: — Също заради безопасността на другите пътници.
Гоносуке ги наблюдаваше как приклекнаха на ръба на скалата и почнаха да нареждат камъни и пръст под отсечените стволове. Докато си мислеше, че тези двама търговци пътуват доста и затова добре познават пречките на едно пътуване, остана леко изненадан. Беше необичайно за мъже като тях да се грижат за другите и да поправят един мост.
Йори въобще не помисли за това. Впечатлен от тази проява на загриженост, той също се включи, като им събираше камъни.
— Това трябва да свърши работа — каза Генсуке.
Направи една стъпка върху моста, реши, че е безопасно и се обърна към Гоносуке:
— Аз ще мина пръв.
Разперил ръце за равновесие, той бързо мина на другата страна и подкани останалите да го последват.
По настояване на Сугидзо Гоносуке тръгна втори, Йори — точно след него. Още не бяха стигнали до средата, когато извикаха от изненада. Пред тях Генсуке държеше насочено копие. Гоносуке погледна назад и видя, че Сугидзо също е извадил такова оръжие.