Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Стив беше приел задачата, защото тя му даваше възможност да се върне в Света със синьото небе и да помисли за някоя маневра. Даваше му време да помисли как да направи така, че всеки да получи каквото желае — или да бъде излъган и накаран да мисли, че го желае. Имаше впечатлението, че Карлстром не му вярва. Това чувство беше взаимно. През няколкото месеца, прекарани на повърхността и запълнени с дейност, Стив беше открил, че Първото семейство от столетия лъже лоялната си войска — може би от самото начало, когато облаците пепел от огнените бури, преминали над Америка, бяха превърнали слънцето в студено червено око за повече от три десетилетия.
Но причината не бяха само заплахите и лъжите. В най-важния и опасен момент Карлстром беше онзи, който осигури жизненоважна подкрепа на Стив да си пробие път към свободата. Част от тази подкрепа беше един агент под кодовото название Сайд-Уиндър, преобразен с помощта на пластична хирургия като мют.
Сайд-Уиндър, който претендираше, че работи в Ни-Исан от години, беше просто част от озадачаваща структура, която включваше няколко важни агенти от една от собствените разузнавателни мрежи на майсторите на желязо. Стив, който не знаеше за тази връзка, беше направил сделка с високопоставен самурай от друга мрежа, а вероятно имаше и други. Пласт подир пласт от измами и интриги забулваха важни истини за Първото семейство, федерацията Амтрак и техните вековни врагове, мютите.
Възложената му от Карлстром задача — и доброволно поета от Мистър Сноу — сама по себе си беше достатъчно трудна, тъй като мютите вярваха, че никой не се е върнал от „Източните земи“. Но тя беше станала двойно по-трудна от чувствата му към хората, които му беше заповядано да предаде. Кадилак и Клиъруотър бяха мюти с идеално оформени тела и чиста, без петна кожа — също като истински човешки същества, — която изкусно бяха прикривали чрез растителни багрила, за да не се различава от многоцветните кожи на останалите от племето.
Мистър Сноу имаше характерна за племето кожа и деформации на костите, поради които всички мюти бяха смятани за „изроди с израстъци по главите“, но беше надарен с енциклопедична памет, забележителен интелект и безгранична мъдрост, съчетана с дяволит, добродушен хумор.
Дилемата на Стив произтичаше от факта, че той се беше — да използваме изтърканата фраза от времето преди Холокоста — влюбил в Клиъруотър и тя му беше отговорила със същата страст.
Израснал във Федерацията, където думата „любов“ изобщо беше непозната, Стив никога не беше изпитвал дълбочината на това емоционално изживяване. Но той беше изключително близък със сестра си — по-близък, отколкото могат да са две нормални човешки същества. Двамата с Роз имаха изключително силна телепатична връзка, която ги отличаваше от другите трекери още от ранно детство, и при достигане на пубертета Роз беше придумала Стив за сексуална връзка.
С постъпването му във въздушната академия на четиринадесетгодишна възраст тази връзка прекъсна поради дългата раздяла. Роз все още изпитваше същите чувства, но Стив, неин неохотен партньор, ги беше преодолял. От първостепенно значение беше психичната връзка; чувствата му към Клиъруотър — които бяха изплашили Роз толкова много — бяха нещо съвсем различно.
Тези чувства бяха станали причина за задълбочен самокритичен анализ. Още от съвсем малък Стив беше учен да смята мютите за поразени от болест животни, позор за Природата, същества, които трябва безмилостно да бъдат изтребвани. Интимната връзка между трекер и мют беше немислимо нарушение на Първи кодекс, продукт на болен мозък. Но привличането, което двамата с Клиъруотър изпитваха един към друг, беше неустоимо и за Стив желанието да притежава тялото и душата й се бе превърнало в непреодолима мания.
Връзката му с Мистър Сноу и Кадилак почиваше на чувството на благодарност. Макар че той беше взел участие в убийствено въздушно нападение срещу тяхното племе, те го бяха излекували и по-късно го бяха спасили от почти сигурна смърт. Ако те бяха заловени от трекери, щяха да бъдат убити на място, но тези двама така наричани диваци бяха показали такава степен на снизхождение и опрощение, каквато той не заслужаваше. Чувствата му към Клиъруотър бяха станали причина да измами доверието им, но отново не бяха последвали никакви обвинения и той не можеше да ги предаде втори път.