Ще се смея последен. Айсберг
- Автор: Касслер Клайв, Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Ще се смея последен. Айсберг». Краткое содержание книги:
— Тук ли те държат затворена?
— Да. Бени те донесе и ми нареди да се грижа за теб. Мисля, че излязоха някъде с Клаус.
— Искаш да кажеш, че сме сами?
— Така ми се струва.
С невероятни усилия се изправих до седнало положение. Тялото ми се раздираше от болка. Тя се опита да ме спре, но аз отклоних ръцете й.
— Сега е моментът. Трябва да се опитаме да се измъкнем. — Пот изби по цялото ми тяло, когато спуснах краката си на земята. — Помогни ми да се изправя, Гленда.
— Не можем да се измъкнем. Мислиш ли, че вече не съм опитвала?
— Помогни ми!
Тя ме подкрепи, докато се мъчех да се изправя.
— Недей, Лари. Само си причиняваш болка.
Довлякох се до вратата и се опрях с ръце на стената. Вратата беше много здрава. Дори и с брадва щеше да ми бъде трудно да я разбия. С прозореца положението беше същото. Дъските бяха дъбови и здраво заковани. Нямаше никаква надежда да се измъкнем през вратата или през прозореца.
От острата болка ми се зави свят и аз се отпуснах изтощен на леглото.
Гленда изтича до банята и се върна с чаша вода. Излях водата върху главата си и дойдох на себе си. Докато й подавах чашата, се сетих да погледна часовника си. Не можех да повярвам, че съм бил в безсъзнание цели 4 часа.
— Може да опитаме през тавана — рекох.
— Прекалено е високо. Няма нищо, на което да стъпим, нищо, което бихме могли да използваме! О, Лари, трябва да правим това, което Клаус нареди!
Навън се чу някакъв шум и Гленда се впи в ръката ми. Вратата се отвори и в стаята влезе Клаус. Зад него в процепа стояха Бени и Джо.
— Надявам се, г-н Лукас, че вече сте разбрали колко е неразумно да се опитвате да ме мамите. — Клаус се обърна към Гленда и нареди: — Чаша вода.
Гленда взе чашата и буквално се втурна към банята. Беше ми неприятно, като виждах колко много се страхува от него.
— Ето, вземете тези хапчета, г-н Лукас. Искам да сте в добра форма, когато му дойде времето.
Бени, последван от Джо, с нехайна крачка пристъпи вътре.
Нямаше накъде да мърдам. Мисълта, че можех да опитам отново масивните юмруци на Бени, ме накара да изтръпна. Взех трите хапчета и чашата вода, която Гленда ми беше подала разтреперана.
— Изпийте ги! — изръмжа Клаус.
Глътнах хапчетата и пресуших чашата.
— Предполагам, че няма да възразите да прекарате нощта в нейното легло — рече Клаус. — Лека нощ и на двама ви. — И напусна стаята.
— Аз ще бъда отвън пред вратата, издайнико, така че ако нещо ти дотрябва през нощта, само си го поискай — заяви Бени, като вдигна огромния си юмрук.
Джо се изхили и двамата се измъкнаха от стаята, като залостиха вратата отвън.
Улових Гленда за ръката. Хапчетата бяха започнали да действат и като някаква гаснеща светлина съзнанието ми запотъва в мрак.
VII
Сънувах, че Джо свири негърските си ритуални песни на хармониката. Размърдах се с надеждата да прекъсна съня и изведнъж се събудих, но въпреки това мелодията си остана в главата ми.
Отворих очи и видях Джо, който седеше на един стол и свиреше на хармониката си. Като забеляза, че го гледам, дебелите му устни се разтегнаха в широка усмивка.
— Здравейте, човече — каза той. — Време е да ставате.
Изправих се в леглото. Нямаше никакви непоносими болки, но тялото все пак ме болеше. Огледах се наоколо.
На пода в ъгъла седеше Гленда. Тя се взря в мен, а големите й очи бяха тъжни.
— Хайде бе, човече — рече Джо. — Вземете се изкъпете. Ще ви приготвя ваната. Времето напредва. Не може вечно да спите.
Погледнах часовника си. Беше десет часът. Нямах никаква представа дали беше десет сутринта или вечерта.
Джо отвори вратата и извика нещо. След миг се появи Бени.
Отиде при Гленда, дръпна я за ръката и я изправи на крака.
— А сега да се поразходим, котенце — тросна се и я забута вън от стаята.
Джо отиде в банята и пусна водата.
Изправих се на крака, като очаквах остри болки, но нищо не последва. Джо обаче не трябваше да разбере това. Когато се появи отново, аз рязко си поех дъх и се превих на две.
— Хайде, хайде, човече — промълви той припряно. — Не може да сте толкова мекушав.
Останах неподвижен, все още превит, после бавно се затътрих към банята. Докато Джо затваряше кранчетата, стоях до ваната и дишах тежко. Той ми свали ризата.