Ще се смея последен. Айсберг
- Автор: Касслер Клайв, Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Ще се смея последен. Айсберг». Краткое содержание книги:
Стрелките на часовника ми показваха 15:15, когато вече се клатушках по пътя към къщата на Клаус.
Изкачих стъпалата и на вратата бях посрещнат от Бени.
— Значи успя, издайнико. Жалко, нямах късмет. Чаках с нетърпение да пообработя курвичката ти.
Влязох във всекидневната, където Клаус ме очакваше, и сложих пакета пред него.
— Отворете го, г-н Лукас.
Скъсах връвта и кафеникавата хартия, отворих куфарчето и му показах оригиналното копие на показанията си, двете касетки и фалшивите облигации.
Той кимна одобрително.
— Направили сте каквото ви беше наредено. Разумно от ваша страна, г-н Лукас. — Изгледа ме втренчено с ледените сиви кубчета и в този поглед имаше нещо, което ме плашеше. След известно мълчание той продължи: — Знаете ли, ако бях аматьор като вас, преди да се разделя със съдържанието на това куфарче, предвидливо бих си извадил копие от показанията и облигациите заедно с презапис на касетките. Бих ги оставил в банка с нареждането да бъдат предадени на г-н Бранигън, когато се върне от уикенда. Така ли постъпихте, г-н Лукас?
Думите на Гленда „той е сатана“ отново прозвучаха в ушите ми, но този път ми се сториха като отчаян вопъл. Не знам как успях да запазя невъзмутимо изражението на лицето си. По някакъв начин съумях да заставя очите си да срещнат изпитателния му поглед.
— Иска ми се да се бях сетил за това — рекох твърдо.
От усмивката, която ми отправи, тръпки полазиха по тялото ми.
— Предлагам да се обадим на г-ца Шелтън и вие да я попитате дали пакетът, който сте й оставили, е на сигурно място.
Бени влезе в стаята и застана до стената с вечната си злорада усмивка.
— Аз ще слушам по другия телефон, г-н Лукас, така че ще чуя отговора й.
Започна да набира.
„Той е сатана!“
Блъфът ми беше разкрит и като се чувствах окончателно сразен, успях да кажа:
— В нея има копия.
Клаус остави слушалката на мястото й, изгледа ме със своя налудничав поглед, след което се обърна към Бени:
— На теб оставям този тъп аматьор. Гледай да не изпоцапаш много.
Стана и излезе от стаята.
Бени се изхили и се отлепи от стената.
— Издайнико, за мен ще бъде истинско удоволствие. Когато пребия някого, той цял живот помни, че съм го бил.
Приближи чевръсто и ми забърса челюстта с кос ляв. Аз политнах и разперих ръце, а той използва момента, за да ми вкара с невероятна сила дясното си кроше в корема.
Постепенно започнах да идвам в съзнание. Някъде далече, почти като в сън чух гласа на Гленда да казва: „О, скъпи, какво са направили с теб?“.
Опитах се да помръдна, но изкрещях от болка.
— Не се движи.
Клепачите ми тежаха като олово и с мъка ги отворих. Съвсем неясно и размазано изплува червената коса на Гленда, а след това и лицето й.
— Не говори. Чакай, Лари, не мърдай. Само чакай.
Очите ми натежаха и аз изпаднах отново в безсъзнание.
Следващия път, когато я почувствах до мен, вече виждах лицето й ясно: бледо, изпито, но нейното. Беше съвсем близо до моето. Почувствах устните й да докосват бузата ми. Потърсих ръката й и я стиснах.
— Моля те, не се движи, скъпи. Ще ти премине, бъди търпелив.
— Какво ти направиха? — успях да попитам.
Ръката й стисна по-силно моята.
— Не се тревожи сега за мен. Чуй ме, Лари. Трябва да ги вкараш в банката. Казах ти, че той е сатана, но ти не ме послуша. О, скъпи, защо трябваше да се опитваш да ги надхитриш. Погледни какво са направили с теб. Ако само знаеш как се държаха и с мен.
Лежах неподвижен, като се опитвах да прогоня болката от израненото си тяло. Почувствах, че нещо се беше скършило в мен. Изведнъж си спомних за Алекс Марш, който е седял и е плакал, докато са биели Гленда. Изкусният побой, който ми беше нанесен, ме изпълваше, от една страна, с ужас при мисълта, че бих могъл да бъда подложен отново на него; от друга страна, чувствах, че някъде дълбоко в мен се заражда парещо желание за мъст, желание да ги избия, да убия Клаус и Хари, и Джо. Осъзнавах, че това беше само чувство, далече от реалността, но все пак то беше вътре в мен и се разрастваше.
— Не се притеснявай. Ще ги вкарам в банката.
— Скъпи, вече не издържам заключена тук с този престъпник.
Чак тогава разбрах, че лежа върху легло, и когато се огледах, видях, че сме в малка стая. Прозорците бяха заковани, а срещу мен се намираше открехната врата, която водеше към банята.