Ще се смея последен. Айсберг

Докато вървях към колата, се питах дали Бранигън вече не е отворил пакета и не е прочел показанията ми. В банката попитах за г-ца Шелтън. Момичето на пропуска ми се усмихна.

— Заповядайте, г-н Лукас, предполагам, че знаете пътя.

Взех асансьора до последния етаж и влязох в офиса на Лоуис Шелтън.

Тя беше висока, слаба, леко мургава жена, приятна на вид, въпреки че не беше красива.

— Лари, какво те води насам? — попита учудено.

— Подписала си се за един пакет за Ф. Б. — казах. — Той получи ли го?

Потта продължаваше да се лее от мен, а гласът ми беше прегракнал.

— Случило ли се е нещо? — разтревожи се тя и се изправи.

— Получи ли го?

— В момента е на бюрото му. Отсъства за уикенда. Нещо важно ли е?

Сега вече си поех дълбоко въздух.

— Отсъства?

— Да. Замина вчера вечерта. Каза, че отива да поиграе голф.

— Установих, че калкулаторът ми показва големи отклонения. Всички изчисления в пакета са грешни. Ако Ф. Б. ги види, добре ще ме нареди.

Тя се засмя.

— Не се тревожи толкова. Случва се. Сега ще ти го донеса.

Докато чаках, в главата ми се зароди прекрасна идея. Вече бях направил копие от показанията и касетките, но то беше при Клаус. Защо да не извадя още едно. Погледнах часовника си. Минаваше 12:00. Ако действах бързо, щях до 16:00 да успея да стигна в Шарнвил.

Лоуис донесе пакета.

— Лоуис, ще ми направиш ли една малка услуга. Трябват ми два касетофона и копирна машина.

— Разбира се. Ела с мен.

Заведе ме в малка стая.

— Ето тук всичко, което ти трябва. Имаш ли нужда от нещо друго?

— Не, благодаря ти. Няма да се бавя дълго.

Телефонът на бюрото й иззвъня и тя ме остави, като ми махна леко с ръка.

Отне ми малко повече от час да презапиша двете касетки и да преснимам показанията. Преснимах също и облигациите. Когато свърших, запечатах отново пакета. След това поставих касетките в плик, който открих в бюрото, запечатах и него, като отгоре написах: