Не пречете на палача
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Слово
- Переводчик: Йордан Дачев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Не пречете на палача». Краткое содержание книги:
Но всичко това Павел го бе осъзнал едва сега. И не можеше да се начуди какво толкова бе харесала в лицето му, което бе доста далеч от еталона за мъжка красота.
Той я изпрати до входа, но не се качи в жилището й. Трябваше да се прибере, да се наспи, да посъбере сили и да помисли. Предстоеше му нещо, което трябваше да свърши на всяка цена, и работата едновременно за трима възложители — за генерал Минаев, за екипа на новия кандидат-президент и за привърженика на сегашния Президент, Соломатин — му бе необходима, само за да отклони опасността от себе си и да си осигури свобода на действие, за да доведе до завършек единственото важно в този момент за него начинание.
% % %
Пред дома на Михаил имаше опашка. Съвсем истинска, макар и само от четири жени. Павел веднага се сети каква е работата и изруга на ума си.
„Не е издържал Миша, не е могъл да се справи със скуката и с навика да разполага с големи пари. Започнало е частна практика копелето.“
— Коя от вас е последна? — попита.
Жените бяха на различна възраст, но кой знае защо израженията на лицата им бяха еднакви.
— А вие за кога имате час? — обади се най-възрастната.
— За петнайсет и трийсет — набързо излъга Павел.
— Това не може да бъде — убедено заяви тя. — За петнайсет и трийсет съм записана аз. Още преди две седмици се записах.
— Значи ще мина след вас — миролюбиво предложи Павел.
— Не, след нея е мой ред — обади се друга, малко по-млада дама. — Аз съм записана за шестнайсет.
— Няма проблеми, момичета. Значи, първо вие, после — аз.
Дамите го погледнаха неодобрително, но не отвърнаха нищо.
— Честно казано, аз не съм се записвал — призна си той. — Но ми се налага. Много ми се налага. Сами разбирате. Само че вие не се вълнувайте, няма да ви прередя. Всичките ще ви изчакам да минете. И не ме издавайте, че съм се наредил на опашката след вас.
Дамата, определена за четири часа, го изгледа този път съчувствено.
— Сигурно не сте дошъл от хубаво — каза тя. — Имате много измъчен вид. Не се безпокойте, днес повече никой няма да дойде. Михаил Давидович приема до пет и не записва никого за по-късно от шестнайсет часа.
Павел мълчаливо се спусна на полуетажа и приседна на перваза. „Значи Миша приема по един клиент на всеки половин час. Халтураджия такъв! Нима може за тридесет минути да направиш хубава хипноза и да убедиш човека, че всичко му е наред? За това трябва да се поработи не по-малко от два часа. А може би той дори не работи с хипноза. Миша е универсал — уникално природно явление, но е прекалено алчен и това един ден ще го погуби.“
Сауляк зачака търпеливо, отбелязвайки си, че той действаше много точно: на всеки половин час от апартамента му излизаше по една жена и влизаше друга. Впрочем, бе излязъл и един мъж. Най-сетне в четири и половина на прага се появи жената, която имаше час за шестнайсет. Павел решително изкачи няколкото стъпала и прекрачи в тъмното антре.
— Михаил Давидович — извика високо. — Може ли да вляза при вас, без да съм записан.
— Влезте — дочу се отвътре познат глас.
Павел влезе в неголямата стая и с облекчение установи, че макар да бе нарушил забраната му, Михаил не беше започнал да се прави на магьосник. Никакви свещи, кръстове, талисмани и прочие атрибути, призвани да внушат на клиентите мисълта за връзката на екстрасенса с висшите сили и с духовете от отвъдното. Михаил седеше зад обикновено бюро, облечен в най-обикновен костюм, светла риза и вратовръзка. Само че видът му съвсем не беше делови, а по-скоро бохемски — къдравите му кичури достигаха до раменете, на носа му се мъдреха очила с тонирани стъкла, а коремчето му бе станало още по-забележимо и по-закръглено.
— Павел Дмитриевич! — възкликна той.
— Май не ме очакваше, а? — мрачно рече Сауляк. — Мислел си си, че няма да разбера за твоите шмекерлъци. Сигурно цяла Москва за теб говори. И само каква опашка се беше проточила пред вратата ти.