Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
И той започна възбудено да втълпява на Денис колко дълго и упорито е търсил троянеца с различни средства.
— Първо използвах HIEW, след това SOFTICE, после IDA. Никакви следи. След това…
Геният беше способен да говори безкрай на всяка тема, свързана с компютрите. Обикновено Денис успяваше да разбере една десета от казаното, но и това стигаше за детективските му цели. Денис не доизслуша как Макс е успял все пак да излови нужния адрес, защото му хрумна нова мисъл:
— А може ли по електронния адрес да се изчисли географското положение на компютъра?
Недоволен, че са го прекъснали на най-вълнуващото място в разказа, Макс измърмори:
— Слушай, аз да не съм висял цяла нощ над компютъра на Минчев за тоя, дето духа? Програмата се казва PING. Помага по адреса на електронната поща да изясниш истинския zip-код на ползвателя. Щом знаеш кода, когато проникнеш в регистъра на провайдъра, можеш да определиш всичко, каквото искаш.
— И ти, естествено, проникна и определи?
— Разбира се. Нужният ни компютър се намира на площад „Въстание“, в сградата на бивш научноизследователски институт. От провайдъра дотам има отделна линия, на която са закачени примерно петдесетина компютъра. Но аз май знам в крайна сметка при кого е отивала информацията. В това здание се спотайва малката фирма „Е-Bittles“. Специализирана по сложната електроника и компютърните взломове, те са майстори на подобни фокуси, и не само на такива неща.
— Познаваш ли ги?
— Аха, познати момченца. Срещал съм се с тях на един хакерски купон. Тяхната най-голяма мечта в момента е да направят такова приспособление, което позволявала се приближиш до входа и да свалиш всичко от харддиска на човека, който живее в къщата. А са започнали от прости неща: прониквали в „Армейка“ и организирали прослушване на непосредствения си началник, за да имат винаги аргументи в своя полза.
— А имената, други данни?
— Валерий Муха и Аркаша, мисля, Ратников. Сигурно са по на трийсет, Валера е един дребен, подвижен, приказлив, Аркаша — той е мълчаливец и винаги има едно наум, но според мен май е по-умен от Валера. Това е всичко, общувал съм с тях един–два пъти, и то не толкова непосредствено.
— Тогава да вървим, да пообщуваме по-непосредствено — предложи Денис.
— Върви — съгласи се Макс. — Не мисля, че са издънили Минчев от лична корист, може някой да ги е помолил…
— Какво значи „върви“? Ще отидем заедно. Ти ги познаваш, сам каза, много по-охотно ще разкажат на тебе всичко.
Макс се наежи и изчерви като рак:
— Няма да дойда. А ако ти, шефе, ги докараш и започнеш да ме цитираш, смятай, че повече не работя тук.
— Макс, какво ти става? — възмути се Денис. — Тези мръсници се занимават с икономически шпионаж, заради тях хората се самоубиват, а в теб се пробудиха някакви сантименти.
— Това не са сантименти, а обикновена професионална етика — настояваше на своето Макс. — Ако щеш, хакерска етика. Съревновавали сме се малко, аз съм победил, открих всичките им тайни и стига толкова. Разните там акции за сплашване, предаване в ръцете на правосъдието, справедливото възмездие — това не е за мен.
— Макс, какво бълнуваш? А ако някой от тези нещастници проникне в банката, в която са спестяванията на баба ти от последните трийсет години и заради това бабата получи удар, пак ли ще мислиш само за етиката?
— Моля те да не закачаш баба ми! Но ако се случи такова нещо, аз, разбира се, ще изловя мръсника, ще изловя и банковата сметка, на която са прехвърлени парите, и ще ги върна обратно. Но да викам милиция, да крещя: „Дръжте го този!“ — няма да стане. И няма защо да ме баламосваш с глупавите си примери. Имаме конкретна ситуация и именно в тази ситуация, шефе, ти казвам: не. Като не ти харесва, можеш да ме уволниш, а по-добре аз сам да си отида.
— Добре — предаде се Денис. — Не възнамерявам да те уволнявам, дори не се надявай, няма да ти устройвам и очна ставка с твоите познати. Но в такъв случай ми трябват съвсем точни указания къде и как да търся резултатите от действието на този… как го нарече, троянец?
Макс моментално се успокои, сякаш допреди малко не се е водила тази идиотска разправия, и като изсипа в устата си поредната порция чипс, започна да обяснява:
— Нищо няма да намериш там, ако те сами не ти покажат, затова сега ще ти напиша една програмчица, която ще ти снесе всички файлове от техния сървър. Най-вероятно ти трябва сървърът. Значи, вземаш zip-диска — това, ако всичко мине гладко, на него ще се събере точно толкова, колкото те са могли да преточат от Минчев. В противен случай — преносимият харддиск. Просто пущаш моята програмчица и тя ще копира всичко освен стандартното програмно осигуряване. А пък по-нататък аз ще се оправям кое какво е. Обаче да те съветвам: опитай да се спазариш, тогава ще бъде много по-лесно.